Въпросите… Чувам ги в главата си, предусещам ги още щом забележа ОНЗИ специфичен поглед и ОНОВА окръгляне на очите, щом осъзнаят, че да, наистина се качвам в метрото с три деца, две тротинетки, колело и небрежно метнала две чанти на рамо…
1. Е, защо бе, моето момиче?! (момче): Ами, чиче, и аз не знам защо… Така се случи. Ти как щеше да направиш – да го върнеш ли?
Дългата версия: Един ден Съдбата реши, че в нашето семейство две деца са малко, и завъртя нещата така, че двата процента предупреждения по кутийките да се сбъднат в ей тоя тука бандит, най-малкия.
2. И сега какво ще правите?: Ще гледаме да се хвърляме през балкона един по един.
Дългата версия: Какво ще правим? Ще се справяме – че какво друго можем да правим? Аз като цяло изглеждам средно нормална и на пръв поглед никой няма да познае, че произхождам от семейство… също с три деца.
3. Пък на един приятел на братовчед му жена му знаеш ли как си ги гледа и трите – съвсем сама! А вие защо не можете така?: Можем, можем, благодаря за вниманието, искаш ли да те светнем за някои номера?
Дългата версия: Вярваме, че който има деца, е редно и да си ги гледа. Страхотно е, когато можеш да разчиташ на някого, който да поеме ангажимент и да ти осигури няколко часа или дори цяла вечер (нечуван разкош!) без децата. Но намираме, че другите хора също имат право на свой живот и не са ни ДЛЪЖНИ по никакъв начин. Освен това, ама честно: бихте ли поели ангажимента и отговорността за три чужди малки деца с леко сърце? И аз така си помислих. Затова ползваме помощ по малко и с хляб, за да я имаме за по-дълго и при наистина сериозни нужди. Най-често оставяме част от домочадието, което облекчава достатъчно положението.
4. Не мога да разбера каква толкова е разликата между две и три деца? Какво му е по-трудното?: С удоволствие ще отстъпим някое за тест драйв. Кое каза, че избираш…?
Дългата версия: Факт, има известна доза истина в поговорката „Където две – там и три“. Но само известна и не за всичко. В крайна сметка човек има само две ръце и понякога е наистина неприятно, когато всички искат да държат именно мама за ръка… Попитайте ни отново след 4 години, когато ще имаме едновременно петокласник, третокласничка и първолак, а засега просто разчитаме проучванията в клонирането да напреднат достатъчно бързо дотогава :)
5. Не мога да повярвам, че живеете по график. Защо не сте по-спонтанни?: Защото все още не притежаваме телепортатор. Може би вие имате – за колко го продавате?
Дългата версия: Истината е, че по време на майчинството „график“ у дома не се ползваше особено много. Но с двама работещи на редовна смяна родители, съчетаващи ясла, детска градина и работни места в другия край на града, ако не сме в 06.40 ч вързани в колата в работните дни – спукана ни е работата. При това сме късметлии: цяла година всичките ни деца бяха в едно детско заведение! Попитайте ни отново само след няколко седмици, когато в играта вече ще е намесен и първокласник. Вероятно ще мога да ви споделя още начини за изцеждане на минути от всичко.
6. Какво все се оправдавате с тези три деца?: А вие какво – завиждате, че нямате яко оправдание подръка, а?
Дългата версия: Да, наистина е удобно понякога да се скриеш зад очевидното оправдание, че с децата… бла-бла. Който ни познава обаче, знае, че нещата, от които се „лишаваме“ заради децата, са наистина малко и повечето са само временно. Невероятно, но факт: нашият текущ НУРС (НеУправляем Ракетен Снаряд) расте и скоро ще можем да се виждаме с хора в пълен състав и на закрито (а не само на открити места)!!!
7. Всичките ли са ваши?: Ей, да не би да съм прибрала по погрешка някое от вашите? Кое казвате, че си искате…?
Дългата версия: В интерес на истината наскоро направихме снимка на нашите лични „само“ три деца и 4-те сладкиша на приятелско семейство. Всичките седем сладки зайци – старателно подредени на една пейка (едвам се събраха). На зададения във фейсбук въпрос към снимката: „Познайте от колко семейства са децата тук?“, имаше и отговор: „Едно“, така че очевидно има накъде да се развиваме :)
Бонус – въпрос мечта:
8. Искате ли да оставите децата при нас и да отидете на кино?: Да, благодаря много. Кога?
Дългата версия: Още по-яко! Ден преди втория рожден ден на най-малкия звяр получихме възможност да оставим всичките деца и да идем на концерт на Таря. Операцията беше планирана внимателно в продължение на няколко седмици и включваше: самоотвержени баба и дядо, готов на всичко вуйчо и още няколко жертвоготовни младежи от нашето extended family, на които още веднъж благодарим. Свидетели, които видяха мен и мъж ми същата вечер, твърдят, че сме сияели. Може би е време да повторим?
Други въпроси:
Бележка на автора: Благодаря за възможността да отговоря на тези въпроси. В замяна бих помолила най-искрено всички читатели за следното дребно нещо: ако видите майка с три и повече деца, замразете състрадалческата физиономия, НЕ пипайте децата (освен ако не ви поканят) и преглътнете проклетото: „Майка героиня!!!“.
Вместо това се усмихнете широко и излъжете нещо, например такова: „Чудесни деца има тази красива майка!“.
Благодаря предварително!
Автор: Зеленото човече - майка на 3 деца
Още по темата:
Три деца?! И сега какво ще правите?
Е защо бе моето момче?! - отговорите на един татко
Най-интересните (и странни) въпроси, които са ми задавани като многодетна майка
