Колко важни са състезанията за развитието и бъдещето на детето?
На пръв поглед много лесен въпрос, но предизвика у мен доста размисли.
Попитах трите си момчета (19, 9 и 8 г.) какво мислят. Под понятието състезание всички си представят най-„известната“ му форма – училищните състезания. Е, резултатът е следният.
Малките дават 8 по скалата от 1 до 10. Единият не дава повече, защото го притеснява частният случай, когато би се състезавал срещу приятел. Колебае се дали би отстъпил нарочно, за да не се скара с приятел. Другият не дава повече заради сериозния риск да загуби и да се чувства нещастен от това. Но казва „все пак винаги има шанс да победя“.
Големият няма отговор, той приключи с училищните състезания след НВО 7 клас и съвсем логично – дотогава му се наложи да посещава всевъзможни такива. Майка му, т.е. аз беше уверена напълно, че състезанията са, за да се ходи на тях – да се свиква с напрежението, с различния формат, да се научи участникът да е реалист и да може да види къде се намира сред голяма конкуренция.
От вече тройния ми родителски опит мога да потвърдя, че състезанията са важни за развитието на детето. Но не е задължително тази важност да е с положителен знак в различните етапи на порастване на децата.
Вече съм преразгледала стратегията си за „задължителния“ характер на училищните състезания, защото разбрах, че децата са различни и трябва да им дам възможност да избират своите малки „битки“. Както при възрастните, така и при децата загубата е фактор, който действа по различен начин на всекиго.
Има деца, които се стимулират да бъдат все по-добри, когато губят. Но има и такива, за които загубата е много сериозен личен провал и дори малка води до самообвинения, занижена самооценка и страдание.
Точно тук трудността с детето е най-голяма и родителят много търпеливо трябва да обясни ситуацията, да помогне на детето да не отъждествява личността си с един временен резултат и да укрепне психически.
Когато става дума за спортни участия, според мен най-важният фактор, за който родителят трябва да си даде сметка, преди детето да участва, е дали спортът е съобразен с физическите данни и способностите на детето. Рисковете то да се травмира сериозно както физически, така и психически са големи, ако това не е преценено добре.
Най-общо казано, смятам, че участие на олимпийския принцип по-скоро вреди, отколкото носи позитиви за децата. Затова подкрепям идеята за внимателен подбор на участието на децата в състезания.
Автор: Бистра Белчева
Още по темата:
Важни ли са състезанията в училище - мнението на един психолог
Състезанията са нужни за родителите, но не и за децата
Историята на едно "неуспешно" дете
Коментари