Състезанията са нужни за родителите, не за децата

Състезанията са нужни за родителите, не за децата

Нужни ли са състезанията по различните предмети?

Разбира се, че са нужни – но на родителите, не на децата!

 

Според мен по този начин родителите потвърждават за себе си, че са добри родители, че правят всичко, което е необходимо, за да успеят децата им в живота. Защото тук резултатите са измерими, нали? Има ясни действия – уроци, курсове, състезания и ясни резултати – добри, или лоши. И затова те са готови на жертви – плащат в пари, във време, в логистика и очакват възвръщаемост (в оценки) и дори благодарност (в разбиране и послушание) от децата си.

Най-често чуваният от мен аргумент защо да водим децата си на всяко възможно състезание, за което чуем е:

Нека свикват с конкуренцията, с изпитите, с напрежението! Нека се подготвят за истинския живот!

И искам да попитам – че на колко пък състезания ходите вие в настоящия, възрастен живот? Всеки ден, през ден, месечно, годишно? Аз например не ходя по никакви състезания. Не ме изпитват на работа, не ми дават контролни и тестове.

Вкъщи, слава богу, е същото. Като цяло през живота си съм имала най-много олимпиади и изпити докато бях ученичка и да ви кажа хич не ги помня с добро. И не смятам, че по някакъв начин са ме подготвили за стреса или конкурентността на работата ми – просто нямат нищо общо.

А и да погледнем от друга страна – защо детето трябва да свиква с изпитите? За да не се притеснява? А защо да не се притеснява? Когато човек е твърде уверен, може да пренебрегне важността на изпита и да не положи достатъчно усилия преди и по време на мероприятието.

Аз по принцип съм за една здравословна доза тревожност и напрежение в определени моменти – те правят хората по-будни, по-съобразителни и по-гъвкави.

Да задълбаем и по-надълбоко – по какво са тези състезания – по български, по математика, по човек и общество, по човек и природа…

За да се представи отлично едно дете на тях, то трябва да положи значителни усилия, а по математика дори да усвоява материал, който е извън учебната програма.

За да положи едно дете значителни усилия в настоящата организация на учебния процес, то трябва да учи в извънучебно време – т.е. след 6 вечерта и събота и неделя. Т.е. извън 8-9-те часа, които вече отделя на училището, то трябва да продължи да учи. Защо? За да има отлични резултати на състезанията!

И сега идва въпросът:

Вие сигурни ли сте, че наистина държите децата ви да знаят всички тези подробности, които трябва да научат за да получат отлични оценки на тези състезания? Т.е. смятате ги за интересни и важни? По-важни от почивката на детето, от възможността да поиграе, да твори, или просто да общува с вас?

Аз не смятам така. Във времето, в което живеем, децата ни учат много по-бързо и много по-различни теми, от тези, които са заложени в учебниците. Учебния материал е пълен с излишни подробности и детайли и с твърде малко важни принципи и умения.

Разбира се, има изпити, които са неизбежни – матурите в училище, семестриалните изпити в университетите. Те са важни и за тях човек трябва да се подготвя отговорно, за да постигне желаните резултати. Но как детето ще разбере важността им, ако е „свикнало“ и от години ходи на какви ли не състезания, след които реално нищо не се случва…

За мен най-добри резултати се постигат, когато има осъзнатост, мотивация и желание – от страна на детето, не на родителя.

Така че на този етап ние заедно избираме да запазим съботите си за палачинки, детски филми и разходки. А състезанията и изпитите ще почакат.

 Автор: Дара Димитрова

Още по темата:

Колко важни са състезанията за развитието и бъдещето на детето?

Важни ли са състезанията в училище - мнението на един психолог

ЗА и ПРОТИВ ученето по време на ваканция