Отговорът е, че не знаем, никой не знае. Да, ясно е, че няма да влезе в топучилищата, които сме си набелязали и за които си мечтаем (най-често ние, родителите, по-рядко самото дете). Факт е, че ще трябват нови проучвания, изчисления и хипотези. Но е много важно да запомним – това е един епизод от живота на детето ни и той ще отмине.
Аз съм Мая Бобева, съосновател на издателство „Клевър Бук“. Имам 2 магистърски степени – едната от американски университет, работила съм на различни мениджърски позиции, управлявам собствен бизнес.
И преди много години аз СЕ ПРОВАЛИХ с гръм и трясък на изпитите след 7. клас.
Никой не очакваше това от мен – бях добро и послушно дете, отлична ученичка. Ходех на всички възможни състезания, бях записана в поне три кръжока. Подготвях се старателно за изпитите – ходех на курс по литература при най-добрата учителка в града и на уроци при най-добрия преподавател по математика. За всички беше ясно, че ще получа отлични оценки и ще вляза в топгимназията в Русе. Никой не подозираше, че на пътя на това „светло бъдеще“ ще застанат две неща – моето прекалено добро възпитание и сбитият преразказ. По математика изкарах оценка 3,75, защото всъщност аз нищичко не разбирах от задачите, но когато ме питаха дали съм разбрала, винаги кимах утвърдително. Дори понякога успявах да възпроизведа току-що показаните ми примери като доказателство, че са ми ясни. Но аз бях едно дете, на което каквито и да е задачи, свързани с цифри, трябваше да бъдат максимално опростени и многократно повтаряни, което пък ми беше неудобно да си поискам.
По литература получих оценка 3,26, защото по време на последната година в курса ни подготвяха за „преразказ с елементи на разсъждение“, а ни дадоха точно обратното – сбит преразказ, който аз – и 90% от децата – нямахме идея какво представлява.
И така – общият ми бал беше 3,38, крайно недостатъчен да вляза в топгимназията и дори недостигащ за първо желание в следваща по популярност гимназия. Така се отзовах в един клас САМО от момичета, които бяха преживели същото като мен – отличнички, отрядни председатели, членове на дружинния съвет и провалили се на изпитите.
Следващите 5 години бяха едни от най-щастливите в живота ми. Открих приятелства за цял живот, научих се да формирам и отстоявам позиции, да работя в екип. Класът ни беше буден, с непрекъснати изисквания и очаквания от учителите и с нестихващо чувство за хумор. Преподавателите в началото се стъписваха, дори се изнервяха, но накрая ставахме приятели и с тях. Научих много и получих много.
Моят провал на изпитите не предопредели живота ми, не го промени завинаги и подобни необратими неща. Той просто ми даде нови възможности и ме научи, че:
- плановете понякога не се сбъдват;
- невинаги можем да оправдаем очакванията на околните;
- усилията невинаги се възнаграждават…
- … но това не означава, че не трябва да полагаме усилия, когато си струва;
- трябва да потърсим възможността, която ни предоставя провалът;
- трябва да откриваме уникалността на ситуацията, в която сме, дори когато на пръв поглед тя не е особено добра…
- … и да работим, за да я подобрим.
Така че, ако, не дай си боже, детето не постигне желаните резултати, ще се радвам, ако направите като моите родители – прегърнете го, кажете му, че всичко е наред. Че това са просто два дни и два резултата, които не предопределят живота му.
Че тези оценки не показват наистина какви са неговите възможности и какво ще е неговото бъдеще.
Че е само на 14 г./16 г./18 г. и всичко все още предстои.
Всичко ще бъде наред.
Автор: Мая Бобева-Атанасова
Провал на изпитите за гимназия. Мая Бобева гост в поредицата "Провалих се и успях"
Още по темата:
Коментари