Мъжкият грип е толкова разпространен, че вече се е превърнал в позната диагноза в цял свят.
За съжаление, е изключително заразен и поваля представителите на мъжкия пол бързо и е с безмилостни последствия за жените и майките на съответните господа.
От малка наблюдавам тази страшна болест.
Пациентът беше баща ми и дори тогава като невръстно момиченце ми правеше впечатление как един голям мъж (той всъщност е строен като табуретка, но тогава ми се е струвало така) може толкова да хленчи, като има 37,2 градуса температура, а на мен лекарката не ми даваше извинителна бележка за училище, ако нямам поне 37.5.
Още тогава усетих, че има нещо гнило.
С годините примерите зачестиха и се уверих, че това състояние с право е извоювало името си.
Коя от вас не е гледала по един „болен“ от мъжкия грип? И разбира се, няма значение дали и вие сте болна (това изобщо не е фактор) и трябва да се грижите за момченцето в мъжко тяло, което по мрънкане и оплакване може да се съревновава само с пенсионер в градски транспорт.
За съжаление, няма спасение и трябва търпеливо да приемете съдбата си и да сновете напред-назад между кухнята и дивана (той никога не е толкова болен, че да не може да гледа телевизия). Я за пилешка супичка, после за чай, как му се е дояло една питка, ох, студено му е на крачетата – ела да ме завиеш, после ще довършиш мусаката…
И това говорим за порасналите представители на силния пол – трудно ми е да си представя какво ме очаква, когато и синът ми открие мощта на мъжкия грип. А както е заразен, съм почти сигурна, че до няколко часа ще тръшне и мъжа ми.
Като говорим за него, той вече е висш пилотаж. Онзи ден се прибира от работа и ми споделя, че колегата му е болен (да, не той, а колегата му). При което цяла вечер се вайка как можело да се разболее и така профилактично да „претичам“ един чай да направя, после едно фервексче да подготвя и за финал – масажче.
Народната приказка „Болен здрав носи“ сигурно е била вдъхновена от някой носител на мъжкия грип.
Със специалното съгласие на авторката Цвети Христанова, препубликувано от блога й - В малките часове - Цвети Христанова
Още по темата:
