Този месец моята гимназия празнуваше юбилей и имах възможността да се срещна с няколко от преподавателите ми.
Много ми се искаше да стисна ръката на учителката ми по химия и да ѝ кажа: „Г-жо Василева, задълбоченото познаване на Менделеевата таблица промени живота ми“. Само че от Менделеевата таблица помня само няколко елемента. За сметка на това ѝ казах, че заради извънкласните часове в Екопарламента, който тя ръководеше, днес аз живея с внимание и любов към околната среда.
Подобен разговор имах и с г-н Гечев по история, който почти винаги имаше различно мнение за историческите събития от написаното в учебника. Не го натрапваше, дори не помня точно какви тези е защитавал, но ни научи да мислим извън рамките на информацията, която ни се предоставя.
Струва ми се, че образователната система, а и обществото ни като цяло се занимава основно с два елемента на образованието: съдържанието на учебната програма и начините на оценяване. Колко деца, мислите, са се вдъхновили да станат инженери заради онова жестоко класно по математика, или пък певци заради майсторски изработения учебник по музика, или заради онази учебна тетрадка по български език, която просто ти нашепва „Стани поетеса в свободното си време“? М?
Не мислите ли, че има едни други елементи, които оказват много по-голямо влияние на децата в процеса на придобиване на знание и изследване на своите таланти, умения и влечения?
Тези елементи са учителите.
Връзката между ученика и учителя е онази свещена зона, в която се поражда любопитството да изследваш, да се развиваш, в която се ражда любовта към езика, към географията или дори спорта, изкуството. Никой учебник и никой тест не може да разпознае таланта и да улови искрицата в погледа на детето и да го насърчи да работи по-усърдно, за да постигне майсторство в която и да е област.
Учителите са онези елементи на образователната система, които всъщност правят ученето да се състои или да не се състои. В днешната ера на неограничен достъп до информация и ресурси всичкото знание на света е на един клик разстояние, налични са и безброй начини да тестваме знанията и уменията си и да си сверим часовниците.
Онова, което ни е оскъдно, са вдъхновени преподаватели. И не защото ги няма, а защото ги прогонихме. Отказахме цяло поколение изобщо да искат да припарят до школото, защото да си учител в днешно време, просто не е особено престижно.
Очакваме от тях да компенсират нашите пропуски и им държим сметка, ако се провалят. Виним ги, че децата ни са неграмотни, невъзпитани, неконкурентни на пазара на труда. Заплашваме ги с по-строги мерки за контрол на работата им, протестираме срещу тях.
Не отричам, че има много проблеми, както и много несъвършени преподаватели. Но каквито и промени да искаме да се състоят, каквито и резултати да искаме да постигнем, трябва да си дадем сметка, че единственият ни шанс е да го направим заедно.
Ниският статут на учителите в обществото не идва от ниското качество на техния професионализъм или липсата на желание у тях да вършат добра работа. Идва от престъпното пренебрежение, с което се отнасяме към тяхната професия. Ние, родителите, и ние, обществото.
Затова сега предлагам да им благодарим, да им поискаме прошка и да им обещаем, че ще се постараем повече.
Благодарим ви за огромната отговорност, която поемате за нашите деца.
Благодарим ви за неуморния труд, за нестихващата енергия, за вдъхновението. Благодарим ви за всяка извънредна минута, която сте посветили за извънкласни дейности, за разговори и мероприятия извън учебния материал. Благодарим ви за усилията да възпитате децата ни там, където ние сме се провалили. Благодарим за всяка прегръдка и потупване по рамото, с които давате кураж на нашите деца.
Простете за ужасните условия на труд. Простете за мрънкането, дрънкането и несправедливите обвинения. Простете за срамните заплати и още по-обидните пенсии. Простете за похабените нерви, за неуважителното поведение на децата ни. Простете за това, че позволихме професията ви да се превърне в нежелана, безперспективна и неудовлетворителна работа.
Обещаваме да ви ценим повече. Обещаваме да обръщаме повече внимание на препоръките и съветите ви. Обещаваме да възпитаваме децата си вкъщи, за да може вие да се съсредоточите в обучаването. Обещаваме да ви разбираме и да ви подкрепяме, за да можем заедно да възстановим доверието и уважението в професията на учителя.
За да бъдат вдъхновени и вдъхновяващи, учителите имат нужда да насочим обществените прожектори към тях. Не за да ги наблюдаваме внимателно и да посочваме себеправедно всяка тяхна грешка, а за да ги насърчаваме активно, да се борим заедно с тях за издигане на учителската професия високо в обществения небосклон и за повишаване качеството на българското образование.
Автор: Миряна Захариева. Mайка на 2 момчета и съпруга на едно. Извън чисто професионалния си опит, Миряна от 16 годишна работи по разични проекти с деца и младежи в нужда. В момента е член на Управителния съвет на фондация Надежда за малките, която се грижи за изоставени бебета в малки центрове от семеен тип. Блогът и е miryanka.com
Още по темата:
Един уникален проект "Четене от самото начало" - какво постигнаха деца, учители, библиотекари
Тайната на успеха в училище - защо едни деца се учат добре, а други не
10 неща, които трябва да учат децата ни в училище
