Наръчник за родители „Добре дошли в 5. клас“ - първа част

Откъс от "Наръчник за родители "Добре дошли в 5. клас" | 2020"

Детето петокласник

За много родители на петокласници е трудно да се ориентират дали детето им е вече голямо или все още има нужда от непрестанна грижа и опека. Периодът на преминаване от начален към среден етап на образование съвпада с началото на „обективна криза на развитието на децата на 10-11 години“.

Според педагозите в пети клас значително се увеличава броят на децата, които изпитват затруднения при обучението и адаптацията към новите условия на организация на учебния процес. На този фон едва ли е изненадващо, че собственото ви дете ще е по-нервно, по-неспокойно и тревожно, отколкото е било преди, че понякога няма да може да реши задачи, които допреди няколко месеца е решавало без затруднение, че постоянно ще си забравя я тетрадка, я учебник, я химикалки или маратонки...

Спокойно, не са го подменили с негов двойник, то просто преживява период на адаптация и му е необходимо време, за да премине през него.

Екстрата "пубертет"

Според специалистите навлизането в пубертета започва около 10-ата година на детето. За нормална граница се приема навлизането в пубертета при момичетата да е между 9-ата и 15-ата година, а за момчетата – между 11-ата и 16-ата. Първата фаза на пубертета е известна като транзитна или преходна.

Това е фазата, в която се намират обикновено голяма част от момичетата и поне половината от момчетата при преминаването им в пети клас. През транзитната фаза при децата настъпват физиологични промени, които подготвят тялото им да изпълнява след време репродуктивните си функции. Външно това се изразява с поява на вторични полови белези, бурен растеж, нехармонично развитие на различните части на тялото, мутиране на гласа...

Понякога те настъпват доста внезапно и със скорост, която трудно успяваме да осмислим. Детето вече се чувства голямо и иска към него да се отнасят като към голям човек. Разбира се, това няма да му попречи само след пет минути да се хвърли на врата ви или да се сгуши до вас в креслото. Но и през ум да не ви е минало вие да се опитате да се държите с него като с бебе, особено ако наоколо има други хора. Сега е удобният момент да му покажете, че му давате възможност да взема самостоятелни решения, но това означава и да поеме отговорност за последствията от тях. Дрехите за пореден път са разхвърляни из цялата стая?

Не мърморете, само напомнете, че за чистите дрехи има закачалки в гардероба, а за мръсните – кош с пране. Ако на другата сутрин се развихри лека буря, че блузата е измачкана, а чорапите – мръсни, само констатирайте факта с нещо от типа: „Да, гадна работа. Ако блузата беше на закачалка, а чорапите – в коша, нямаше да е така.“ Детето само ще си направи извода. Ако не от първия път, то в някой от следващите.

Как да се държим с порасналото непораснало дете?

Говорете с детето всеки път, но найвече, когато то има нужда от тези разговори. Не подценявайте тревогите му.
Уважавайте мнението му, но поставете ясни правила и следете за тяхното спазване.
Не се отнасяйте с пренебрежение към опитите му да се държи като голямо. Това е нещо като игра на подражание, чрез която детето се учи.
Внимавайте, когато критикувате. Стремете се да критикувате поведение, определено действие или реакция, но не и личността на детето.
Хвалете! Не приемайте, че одобрението ви се подразбира. Всеки път, когато детето направи нещо, което заслужава похвала, му го кажете.
Формулирайте ясно какви резултати очаквате от детето, но го оставете само да извърви пътя до тях.
Припомняйте си от време на време, че не е лесно да си нито голям, нито малък, ту знаещ, ту незнаещ и проявявайте повече търпение

Големите промени

В началото на юношеството пред децата (а и пред родителите, разбира се) се очертава нов период, като знак за това са не само промените в тялото, но и промените в личността на детето. Физическите промени засягат не само промяната във външния вид на детето, но и неговото отношение към собственото му тяло.

Изведнъж се оказва, че е много важно кой номер обувки носиш, дали си по-висок от Жоро, как ти пада косата над очите и като цяло – как те възприемат околните, най-вече приятелите и съучениците. Не се присмивайте на тези тревоги и винаги подчертавайте, че вашето дете за вас е най-прекрасното на света. Тук особено значение има подкрепящата роля на бащата, защото през неговите очи както момчетата, така и момичетата изграждат бъдещото си самочувствие на уверени в себе си мъже и жени.

Водеща дейност за детето на тази възраст става общуването с връстници – младият човек започва да открива себе си чрез принадлежността си към определена група. Справянето с това предизвикателство отнема голяма част от времето и мисълта на вашия юноша както в училище, така и вкъщи. Това е и обяснението защо изведнъж започва да ви се струва, че любвеобилното и любознателно доскоро дете е загубило всякаква мотивация да учи и да се развива и често немотивирано сменя желанията, хобитата си, спортовете.

Ако до миналата година размяната на бележки, посбутванията, хихиканията, коментарите в час са били по-скоро спорадични, сега нарастват драстично. В тези жестове няма и най-малко желание да се провали часът или пък да се вгорчи животът на възрастните. Просто 40 минути час изглеждат загубено време пред възможността да се продължи разговорът за новата компютърна игра или за това как Пламен бил погледнал Мими.

В тази възраст започва да става по-важно приятелите да не те смятат за смотан, а не дали разбираш задачите по математика. Децата започват да се оглеждат в очите на другите и чрез тях се опитват да очертаят неясните щрихи на собствения си образ. Ако се питате кои са „другите“, отговорът е – в повечето случаи това са приятелите, макар че родителите също продължават да са важни и думите им все още се чуват.

Нищо, че детето може да скочи насреща ви, да ви обясни, че нищо не разбирате и след това да отиде да провери какво мислят и приятелите му. Всъщност, тази проверка не е нищо друго освен един от първите признаци на здравословното отхвърляне на родителския авторитет.

В това няма нищо страшно. Напротив, по-страшно би било, ако подобен процес не протича. За да порасне, детето трябва да се отдели от родителите си и това отделяне започва със съмнения и противопоставяния. Приемете ги спокойно. Детето ви няма никакво желание да ви изхвърли от живота си или да не ви допуска в него. Най-важното нещо, към което трябва да се стремите през този период, е да запазите доверието си един към друг. Изглежда трудно, но не е чак толкова, а ако успеете да поддържате баланса на взаимното зачитане и уважение, по-лесно ще ви е да подкрепите и поразклатените устои на мотивацията за учене.

Източник: Със специалното разрешение на "Асоциация Родители"

Откъс от "Наръчник за родители "Добре дошли в 5. клас" | 2020"