Научни факти за родителството по време на пандемия

Родителството по време на пандемия може да не е лесно, но едно е сигурно – предоставя богато поле за научнообосновани изводи.

Отделих време, за да събера най-полезните родителски проучвания* по темата, за да обобщя какви са най-честите явления по време на тези извънредни времена.

* Под родителски проучвания имам предвид личните наблюдения на познати родители споделени чрез гневни съобщения, обикновено късно вечерта по скайп, месинджър, вайбър и дори зум. – Б.а.

Децата са по-шумни от всякога

Моята (засега само работна) теория е, че липсата на замърсяване във въздуха около нас води до по-голяма чуваемост на звуците. Но не съм напълно изключила теорията, че децата ми лека-полека мутират в хиени, което също би било интересно от научна гледна точка.

Децата комуникират предимно чрез силни звуци, викове и хленчене

Разбира се, те все още използват думите “закуска“, “искам“, “не“, но като цяло, можете да очаквате повечето им реплики да започват с някави протяжни, почти животински звуци. Наблягат предимно върху гласните например „Не искААААААм“, или „НямАААААА“.

Вероятно във връзка с тяхната мутация (виж по-горе) приемът им на храна е скочил с над 9000%

Това е научен факт, с много данни, които го доказват, като например разходите ни за храна през последния месец и празният хладилник през почти цялото време.

Личното пространство е нещо от миналото

Разбира се, някои „учени“ ще се опитат да ви обяснят, че тази внезапна нужда за непрекъснат физически контакт от страна на децата е проява на техния “стрес“ и резултат от “травмата“ им.

Но моите проучвания показват, че всъщност това е инструмент, чрез който те ви принуждават да ги оставите да гледат телевизия. Започват непрекъснато да ви докосват и да се притискат във вас, докато вие просто не извиквате: „Господи, ето ти дистанционното, отивай да гледаш каквото искаш!“.

Личната хигиена е много условно понятие

Това се отнася за всички. Може би защото и без това си стоите само вкъщи, а може би защото усилията да ги накарате да се изкъпят не си струват крайния незадоволителен и краткотраен резултат.

Зрението на децата рязко се е влошило

Това явление едва ли би било забелязано от очен лекар, но съм сигурна, че знаете за какво говоря – „не мога да го намеряяяяяя!“. Химикали, тетрадки, играчки, дори нещо толкова голямо като собствения им баща – размерът на предмета няма значение, както и близостта му до очите. Ако вие не им го подадете/посочите, то завинаги е изгубено.

Същото се отнася и за паметта им

Научните наблюдения показват множество случаи, в които родителите дават елементарни указания, които биват напълно пренебрегнати от децата, като последните дори отчитат, че някога са чули нещо подобно. Все още няма твърди доказателства за това, но все пак има индикации, че състоянието е заразно и се предава предимно на съпрузите.

Наблюдава се изчезването на определени навици

Науката отново не е категорична дали това може да е в резултат от незамърсения въздух, или бавната мутация в пустинно куче, но отдавна заучени навици като пускане на водата в тоалетната или обуването на панталони преживяват упадък.

Както сами можете да забележите, да си родител по време на пандемия, няма много общо с родителството в нормално време и може би е редно да уведомим учителите на децата си за промените (мутациите), които могат да очакват, когато училището отново започне през 2025 г.…