Заедно в една къща? По цял ден? Повече от месец?
Как се отразява на децата това време, прекарано с родителите?
Попитах Ани, която е на 11 години, как се чувства по време на извънредното положение и какво се е променило в нейното семейство. Отговорът ѝ може да е изненадващ за мнозина, защото тя е тийнейджър:
Преди карантината сякаш само присъствах у дома. Родителите ми бяха много заети. Всеки се занимаваше със собствените си неща. Нямахме време да говорим, да гледаме филми заедно, да играем. По време на карантината, въпреки че работиха от вкъщи, нещата много се промениха и сякаш отново сме семейство.
Зад непрестанното детско мрънкане и недоволство, че са „затворени“ у дома с вас, децата изпитват несъзнателно задоволство от това, че прекарват време с родителите си. Те са по-щастливи, отколкото преди! Бъдете убедени в това! Децата ни са по-малко заети, имат повече възможност за контрол над времето си, спят по-добре, не се чувстват стресирани и напрегнати, не тичат по задачи, играят повече с братята и сестрите си, фантазират, мечтаят, съзерцават, планират и споделят с вас мислите и чувствата си.
Макар че е рано за каквито и да било изследвания за коефициента за щастие, много семейства споделят, че времето заедно им се отразява изключително добре. За тях това е възможност да направят разбор на приоритетите си и да поставят близките си на първо място. Забързани в обикновеното ежедневие, много от нас нямаха възможност или време да общуват помежду си. Колко често децата чуваха по телефона своите баби и дядовци, които живеят далече? А сега сами се сещат да им се обадят!
Изолацията донесе облекчение на много деца, които водеха живот като на възрастни – изпълнен със стрес и напрежение, много задачи, конкуренция и съревнование. Сега те имат възможност за саморефлексия, да определят важните за тях дейности, да съзерцават, да пуснат контрола, да скучаят.
Според Питър Грей, професор по психология в Бостънския колеж, причината за това децата ни да се чувстват по-щастливи и спокойни е и затварянето на училищата. Според него съвременните учебни заведения са фокусирани изцяло върху постиженията и оставят на заден план творчеството, свободната игра и неформалното общуване. Според него сега децата имат възможност просто да седнат навън и да се наслаждават на пролетния ден, на слънцето.
Много родители са изненадани, че децата им са по-организирани – подреждат стаята си, приготвят обяд, определят сами времето си за почивка и учене. Същевременно те сами намират креативни решения да разнообразяват деня си, без да очакват някой друг да се погрижи за това.
Братята и сестрите също имат възможност да общуват повече. Никой не очаква взаимоотношенията между тях да бъдат напълно хармонични, но забелязвате ли наченки на кооперативни игри, прегръдки, детски смях и сближаване. Стават ли те по-близки? Да! Това е време, което може да повлияе върху емоционалната им връзка за в бъдеще.
Детските психолози са категорични: детето няма нужда от играчки и предмети, за да се развива. То изпитва потребност да бъде с родителите си – да им подражава, да ги имитира, да се учи, да общува. Детето се чувства щастливо тогава, когато получава вниманието на родителите си, независимо на каква възраст е.
Изолацията ни предостави една страхотна възможност – да бъдем по-близки с децата си, да говорим с тях за чувствата, интересите, проблемите и плановете им. Да се караме с тях, да спорим, да се сърдим и след това отново да бъдем заедно, да се прегръщаме, да се смеем. И когато те са щастливи, ние също сме такива!
Самоизолацията е време за свързаност! Най-сигурният начин за насърчаване на емоционалното благополучие на детето през целия живот е да му помогнете да се чувства свързано с нас – родителите. Според децата това означава да бъдеш признат, обичан, приет, разбран. А това е всичко, от което има нужда детето.
Автор: Теодора Пампулова, психолог, автор на книгите: "Наръчник за справяне с чудовища, динозаври и други страшни неща" и "Детската градина: щастливо място"
Още по темата:
Как да подкрепим самоувереността на детето си?
Кутия на страховете, кутия на радостите
Коментари