Някой ден в дома ми ще е тихо.
Някой ден децата ми ще спят до късно през уикендите, вместо да викат „Мамооо“ още на разсъмване.
Някой ден те няма да ме викат от съседната стая заради лоши сънища, мокри легла или среднощен глад.
Някой ден те ще се научат да се справят сами с болките и тревогите си, без да мрънкат и да се оплакват.
Някой ден ще се научат да изразяват радостта си без пищене и подскачане.
Някой ден те ще спрат да се карат със сестрите/братята си за незначителни неща като това кой е отпил по-голяма глътка, кой е взел повече бисквитки или чий ред е да натисне копчето на асансьора.
Някой ден те ще бъдат в състояние да седят мирно и да изслушат цял концерт, без непрекъснато да си говорят с тон, който само те приемат за шепот.
Някой ден те наистина ще лягат в леглата си и ще заспиват, когато са уморени, вместо да подскачат и пеят весели песни за „приспиване“.
Някой ден игрите им няма да включват невъобразими звуци, оглушителни сирени или плач, който да действа на нервите ми като драскане с нокти по черна дъска.
Да, някой ден в дома ми ще е тихо. И аз ще съм благодарна за това.
Някой ден ще седя в чистия си хол и ще слушам тишината на отсъствието.
Някой ден ще бродя из уморената си памет и ще се опитвам да си спомня звука на бебешкото гукане.
Някой ден ще стоя в концертната зала и ще ми се иска поне едно от децата ми да е до мен, за да му прошепна нещо.
Някой ден ще чакам с нетърпение ваканциите, за да чуя отново децата си да спорят на какво да играят, какъв филм да гледат и кой да вземе последното парче от сладкиша.
Някой ден няма да чувам нищо от тях за дълго и ще се чудя как се справят с болките и тревогите си.
Някой ден ще ми разказват за повечето от вълненията и радостите си в минало време.
Някой ден ще ми се обадят късно вечерта и ще бъда щастлива да чуя гласа им – не от съседната стая, а от хиляди мили разстояние.
Някой ден ще се събудя рано и ще чуя само тихите звуци на една къща, пълна със спомени.
Да, някой ден ще е тихо.
А аз ще съм благодарна за това, което е било.
Със специалното съгласие на автора: Ани Рено – майка на три деца. Била е учител по английски език, работи от разстояние като асистент редактор в списание. Основният й ангажимент в момента е да отглежда и учи децата си вкъщи. Обожава черен шоколад, както и да пише в блога си:
http://www.motherhoodandmore.com
Още по темата:
Какво промениха децата в живота ми
Към нашите деца - простете ни!
Към майката с повече от едно деца - сега вече те разбирам!
!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД!
