Признавам си, винаги съм си падала по здравословните неща, алтернативните лечения и прочее леки или тежки (в очите на майка ми) отклонения от популярните такива. И не, не смятам, че здравословното хранене е лудост, но лесно може да се сбърка с такова.
Ще ви разкажа защо.
С раждането на така чаканата ни дъщеря реших, че аз ще отгледам най-перфектното и здраво бебе, което сте виждали. Защото, както знаем, всичко зависи от нас, родителите, и няма такива неща като общество, гени, вроден характер и т.н. оправдания, които непрекъснато чувах край себе си.
До 1-годишна възраст детето ми охотно хапваше безумните бъркочи, препоръчвани от нутриционистите – пащърнак с броколи, моркови с тиква и т.н., естествено био, прясно сготвени НА ПАРА и току-що пасирани…
Факт е, че поради ужасната им миризма и вид самата аз едва имах сили да ги готвя и след първия вкусване не опитвах по никакъв повод (температурата тествах на ръката ми, слава богу, лишена от вкусови рецептори). Но детето ги ядеше.
Докато един миг невнимание и едно тръгване на работа не промениха всичко.
Мигът невнимание се случи в един супермаркет, на паркинга на който, докато аз тъпчех чантите с биозеленчуци в багажника, майка ми натъпка детето със съвсем-не-биокебапче от фургона отпред… Оттогава малката само като види супермаркет и започва да вика: „Бапче, бапче!“, като това съвсем не се отнася за баба му.
Тръгването ми на работа съвсем влоши нещата. Бабата вдъхновено готвеше кюфтета, кексове, нишестени кремчета и прочее вкуснотии от нашата младост. И никакви доводи не успяваха да я убедят, че в тях има глутен, нитрити, нитрати и далеч няма месо.
„Я се виж, каква хубава съм те отгледала! Детето има нужда от ХРАНА, а не от трева!“
След няколкомесечна борба с всички (позволени) средства, разбрах, че:
- Или трябва да зарежа работата си и да се върна да си гледам детето.
- Или трябва да намеря заместители на всичките бели брашна, захари, бонбони и т.н, и някак си незабележимо да подменя всичко в кухнята на майка ми.
Въпреки първоначалните ми очаквания установих, че майчината ми любов има граници, и се захванах да проучвам втория въпрос.
И какво установих, запознавайки се с наличните в интернет материали:
- Бялата сол е много вредна – едно, че е сол, второ, че е избелена, т.е. отровена с нещо си.
- Хималайската сол е много полезна.
- Хималайската сол всъщност е просто розова сол с незначителна промяна в състава си.
- Бялата захар е ужасно вредна – едно, че е захар, второ, че е избелена, т.е. отровена с нещо си.
- Кафявата захар е за предпочитане.
- Кафявата захар всъщност е боядисана бяла захар и е по-добре да се използват мед, агаве, кленов сироп, стевия.
- Медът не може да се пече в сладкиши, защото става канцерогенен, агавето е вредно, кленовият сироп – безумно скъп, а стевията никой не я иска, защото, освен че е сладка, и горчи, ако изобщо можете да си го представите.
- Разбира се, можете да подслаждате със сушени плодове.
- Но трябва да внимавате, защото повечето сушени плодове са подсладени със захарен сироп, което ни връща към първа точка. Неподсладените със захарен сироп сушени плодове са кисели и никой не ги яде.
- Бялото брашно е ужасно вредно – бъкано е с глутен, съдържа невъобразимо вредната мая и освен това, е какво? Избелено, т.е. отровено с нещо си.
- Най-добре е да се използват безглутенови брашна от просо, елда и т.н.
- Които обаче детето отказва да яде, защото горчат.
- Месото, като цяло, е вредно и трябва да се избягва – виж веганство, вегетарианство, лечебно гладуване.
- Месото е жизненоважно и трябва да се яде предимно месо с малко зеленчуци, ако искаме да сме здрави (и живи де) – виж високомазнинно-нисковъглехидратно хранене, палео хранене и т.н.
- Млякото е важно заради калция.
- Млякото е абсолютно неподходящо за всички над 3 годишна възраст, тъй като образува слуз и дотук съм стигнала с четенето по темата.
- Рафинираните мазнини са трансмазнини, които се натрупват в организма ни и ни убиват. Трябва да се консумират нерафинирани масла като зехтин, шарлан.
- Нерафинираните мазнини са безполезни, защото при обработката са лишени от фибрите (например ядките) и всъщност дори вредят.
При един опит да се навлезе по-навътре в доказателствата, подкрепящи дадено твърдение, човек установява, че трябва да завърши най-малко химия, биология и медицина, за да може поне до известна степен да вникне в изказаните аргументи.
След кратък период на объркване и дори бих казала ДЕПРЕСИЯ, реших, че ще приема следния подход – ще отбягвам крайностите, ще се придържам към здравия си разум, и че ще направя промени, когато това не е свръх възможностите ми – финансови, времеви и т.н.
Това означава, че:
- Вкъщи не купуваме готови десерти, вафли, кроасани и т.н. и не ги използваме като приемлив заместител на закуски и похапвания. Събрала съм 10-ина рецепти за закуски, които приготвяме с мъжа ми.
- Заместила съм обичайните заподозрени - солта е хималайска, захарта – тръстикова, а дали наистина са полезни, съм оставила на по-запознатите от мен да докажат за в бъдеще.
- Брашното ми е пълнозърнесто – пшенично или лимецово, правя хлебчета, гевречета и т.н. Понякога ползвам и готова безглутенова смес – за разнообразие във вкусовете, а и както писах по-горе – за всеки случай.
- Използвам нерафинирани масла, като готвя само с краве масло или кокосово, а когато това е възможно, добавям мазнината в края на готвенето, след известно изстиване.
- Лятото правя плодов сладолед за децата си, което напълно удовлетворява принципната им нужда от по 1 сладолед на всеки летен ден.
- Правя 2–3 вида сурови бонбони, които децата ми обожават и заместват киндерчета, пингуинчета и прочее опаковани сладости-гадости.
- Намерила съм селски доставчици на всички зеленчуци, месо, мляко.
- Плодове купувам от най-близкото магазинче.
- Старая се храната да е ВКУСНА и полезна. Само полезна за мен не е опция.
Когато сме на гости, ядем това, което ни поднасят, дори да не е особено здравословно. Наслаждавам се на приятната компания и на разнообразието.
Когато сме на площадката, се старая да нося пълнозърнести питки или домашни мъфинчета, или плод, но ако ме е домързяло да се подготвя, давам на децата си правото на избор от местното магазинче, като ограничавам количеството, но не и вида на неизменно сладкото лакомство.
С майка сме постигнали стратегическо примирие – тя прави кекса с брашно от лимец, аз ѝ позволявам да им прави принцеси с обикновен хляб.
И се надявам, че и по отношение на здравословното хранене, както по принцип на родителството, умереността е ключът за палатката.
Още по темата:
И все пак с какво да се храним?
Още вкусни и здравословни рецепти от Катя от Sugarmouse
Трагедия със солети в 10 действия
