Опитах се да храня здравословно детето си и полудях!

Опитах се да храня здравословно детето си и полудях!


Признавам си, винаги съм си падала по здравословните неща, алтернативните лечения и прочее леки или тежки (в очите на майка ми) отклонения от популярните такива.  И не, не смятам, че здравословното хранене е лудост, но лесно може да се сбърка с такова.

Ще ви разкажа защо.


С раждането на така чаканата ни дъщеря реших, че аз ще отгледам най-перфектното и здраво бебе, което сте виждали. Защото, както знаем, всичко зависи от нас, родителите, и няма такива неща като общество, гени, вроден характер и т.н. оправдания, които непрекъснато чувах край себе си.

До 1-годишна възраст детето ми охотно хапваше безумните бъркочи, препоръчвани от нутриционистите – пащърнак с броколи, моркови с тиква и т.н., естествено био, прясно сготвени НА ПАРА и току-що пасирани…

Факт е, че поради ужасната им миризма и вид самата аз едва имах сили да ги готвя и след първия вкусване не опитвах по никакъв повод (температурата тествах на ръката ми, слава богу, лишена от вкусови рецептори). Но детето ги ядеше.


Докато един миг невнимание и едно тръгване на работа не промениха всичко.


Мигът невнимание се случи в един супермаркет, на паркинга на който, докато аз тъпчех чантите с биозеленчуци в багажника, майка ми натъпка детето със съвсем-не-биокебапче от фургона отпред… Оттогава малката само като види супермаркет и започва да вика: „Бапче, бапче!“, като това съвсем не се отнася за баба му.

Тръгването ми на работа съвсем влоши нещата. Бабата вдъхновено готвеше кюфтета, кексове, нишестени кремчета и прочее вкуснотии от нашата младост. И никакви доводи не успяваха да я убедят, че в тях има глутен, нитрити, нитрати и далеч няма месо.

„Я се виж, каква хубава съм те отгледала! Детето има нужда от ХРАНА, а не от трева!“


След няколкомесечна борба с всички (позволени) средства, разбрах, че:

- Или трябва да зарежа работата си и да се върна да си гледам детето.

- Или трябва да намеря заместители на всичките бели брашна, захари, бонбони и т.н, и някак си незабележимо да подменя всичко в кухнята на майка ми.


Въпреки първоначалните ми очаквания установих, че майчината ми любов има граници, и се захванах да проучвам втория въпрос.


И какво установих, запознавайки се с наличните в интернет материали:

- Бялата сол е много вредна – едно, че е сол, второ, че е избелена, т.е. отровена с нещо си.

- Хималайската сол е много полезна.

- Хималайската сол всъщност е просто розова сол с незначителна промяна в състава си.


- Бялата захар е ужасно вредна – едно, че е захар, второ, че е избелена, т.е. отровена с нещо си.

- Кафявата захар е за предпочитане.

- Кафявата захар всъщност е боядисана бяла захар и е по-добре да се използват мед, агаве, кленов сироп, стевия.

- Медът не може да се пече в сладкиши, защото става канцерогенен, агавето е вредно, кленовият сироп – безумно скъп, а стевията никой не я иска, защото, освен че е сладка, и горчи, ако изобщо можете да си го представите.

-  Разбира се, можете да подслаждате със сушени плодове.

- Но трябва да внимавате, защото повечето сушени плодове са подсладени със захарен сироп, което ни връща към първа точка. Неподсладените със захарен сироп сушени плодове са кисели и никой не ги яде.

 

- Бялото брашно е ужасно вредно – бъкано е с глутен, съдържа невъобразимо вредната мая и освен това, е какво? Избелено, т.е. отровено с нещо си.

- Най-добре е да се използват безглутенови брашна от просо, елда и т.н.

- Които обаче детето отказва да яде, защото горчат.

 

- Месото, като цяло, е вредно и трябва да се избягва – виж веганство, вегетарианство, лечебно гладуване.

- Месото е жизненоважно и трябва да се яде предимно месо с малко зеленчуци, ако искаме да сме здрави (и живи де) – виж високомазнинно-нисковъглехидратно хранене, палео хранене и т.н.

 

- Млякото е важно заради калция.

- Млякото е абсолютно неподходящо за всички над 3 годишна възраст, тъй като образува слуз и дотук съм стигнала с четенето по темата.

 

- Рафинираните мазнини са трансмазнини, които се натрупват в организма ни и ни убиват. Трябва да се консумират нерафинирани масла като зехтин, шарлан.

- Нерафинираните мазнини са безполезни, защото при обработката са лишени от фибрите (например ядките) и всъщност дори вредят.


При един опит да се навлезе по-навътре в доказателствата, подкрепящи дадено твърдение, човек установява, че трябва да завърши най-малко химия, биология и медицина, за да може поне до известна степен да вникне в изказаните аргументи.


След кратък период на объркване и дори бих казала ДЕПРЕСИЯ, реших, че ще приема следния подход – ще отбягвам крайностите, ще се придържам към здравия си разум, и че ще направя промени, когато това не е свръх възможностите ми – финансови, времеви и т.н.


Това означава, че:

- Вкъщи не купуваме готови десерти, вафли, кроасани и т.н. и не ги използваме като приемлив заместител на закуски и похапвания. Събрала съм 10-ина рецепти за закуски, които приготвяме с мъжа ми.

- Заместила съм обичайните заподозрени - солта е хималайска, захарта – тръстикова, а дали наистина са полезни, съм оставила на по-запознатите от мен да докажат за в бъдеще.

- Брашното ми е пълнозърнесто – пшенично или лимецово, правя хлебчета, гевречета и т.н. Понякога ползвам и готова безглутенова смес – за разнообразие във вкусовете, а и както писах по-горе – за всеки случай.

- Използвам нерафинирани масла, като готвя само с краве масло или кокосово, а когато това е възможно, добавям мазнината в края на готвенето, след известно изстиване.

- Лятото правя плодов сладолед за децата си, което напълно удовлетворява принципната им нужда от по 1 сладолед на всеки летен ден.

- Правя 2–3 вида сурови бонбони, които децата ми обожават и заместват киндерчета, пингуинчета и прочее опаковани сладости-гадости.

- Намерила съм селски доставчици на всички зеленчуци, месо, мляко.

- Плодове купувам от най-близкото магазинче.

- Старая се храната да е ВКУСНА и полезна. Само полезна за мен не е опция.


Когато сме на гости, ядем това, което ни поднасят, дори да не е особено здравословно. Наслаждавам се на приятната компания и на разнообразието.


Когато сме на площадката, се старая да нося пълнозърнести питки или домашни мъфинчета, или плод, но ако ме е домързяло да се подготвя, давам на децата си правото на избор от местното магазинче, като ограничавам количеството, но не и вида на неизменно сладкото лакомство.


С майка сме постигнали стратегическо примирие – тя прави кекса с брашно от лимец, аз ѝ позволявам да им прави принцеси с обикновен хляб.


И се надявам, че и по отношение на здравословното хранене, както по принцип на родителството, умереността е ключът за палатката.


Още по темата:

И все пак с какво да се храним?

Моето хранене - опитът на Ваня от Vanilla Kitchen

Още вкусни и здравословни рецепти от Катя от Sugarmouse

Трагедия със солети в 10 действия