Всяко дете рано или късно влиза в досег с виртуалния свят и за родителите това почти винаги е стресов момент.
Важно е да се разбере, че около онлайн реалността съществуват много митове, заради които родителите погрешно ограничават децата си.
МИТ 1. Компютърните игри зомбират.
Истината: потъват в игрите само тези, които се чувстват зле в реалния живот. Ако забраните на такова дете игрите, то просто ще потърси друго спасение в друго занимание – представете си, че е нещо далеч от дома и свързано с лоша компания или опиати?
А ако не искате вашият син или дъщеря да се превърне в такова зомби, помогнете му да открие някакво интересно занимание. В момента, в който открие нещо увлекателно, той/тя ще забрави за компютъра.
МИТ 2. За да запазите психиката на детето, по-добре да го държите далеч от интернет.
Истината: интернет е неотменима част от съвременния свят. Родителите, които ограничават децата си онлайн, ги лишават от възможността да удовлетворяват основна потребност – социалната. Освен че няма да може да комуникират с връстниците си в социалните мрежи, вайбър или месинджър групи, те няма да имат и общи теми с тях – игри, клипове и т.н. събития, които се случват в мрежата.
Тази ситуация може да доведе до сериозни психологически проблеми в бъдеще. Представете си, ако в детството ви не ви позволяваха да играете на детската площадка. Днес тя е виртуална и не е редно да не пускате децата си на нея.
МИТ 3. Виртуалните приятели ще заменят истинските.
Истината: сам по себе си компютърът не оказва влияние на комуникациите, но все пак, ако детето по природа е по-необщително, с виртуалните приятели ще му е по-лесно. Не трябва да забравяме, че то все пак ще общува с реални хора, с които е възможна среща при желание.
МИТ 4. Компютърът е виновен за лошата памет и мързела.
Истината: това, че детето вече не трябва да ходи до библиотеката и да изчита хиляди страници, само облекчава живота му, но не го прави задължително лениво. Не е нужно човек да знае всички формули наизуст, важното е да знае как и кога да ги използва. Благодарение на интернет ние можем да откриваме най-различна информация и при необходимост да я научим.
МИТ 5. Блогърството не е професия.
Истината: независимо, че блогърството е доста далеч от обичайните професии, с които ние сме свикнали – лекар, адвокат, това занимание се е превърнало в професия за много хора.
Големи фирми наемат блогъри, които да водят корпоративните блогове срещу отлично възнаграждение. Бъдете отворени към новите професии, които създава дигиталният свят.
МИТ 6. Компютърът провокира склонността към самоубийство.
Истината: Мисълта за самоубийство при децата възниква не от виртуални, а от напълно реални проблеми. Ако в семейството липсва разбиране, детето е подложено на насилие, има проблеми в училище – например е жертва на тормоз, то – да, има неща в интернет, които могат да го насочат към извършването на подобна постъпка.
Но следва да се помни, че не информацията търси детето в интернет, а детето търси информацията. Ако тийнейджъра няма проблеми и не разсъждава върху темата за самоубийството, никакви сайтове не могат да променят това.
МИТ 7. Всички компютърни игри възпитават в жестокост и агресия.
Истината: даже най-необичаните от родителите военни игри учат детето да прилага нестандартни тактически ходове и да преследва определена цел.
А в една статия, публикувана в списанието SAGE, неврофизици заявяват, че именно тези игри най-добре развиват и стимулират нашата нервна система. Освен това има огромно количество развиващи и общообразователни игри, а за най-малките и интерактивни анимации, които възпитават в ценности като доброта, сътрудничество и работа в екип.
МИТ 8. Компютърът вреди на здравето на детето ни.
Истината: Когато компютрите навлязоха в живота ни, се смяташе, че те са опасни за нас и за здравето ни заради излъчванията на мониторите, но при съвременните технологии тези тревоги са неоснователни. Колкото до зрението, то офталмолозите препоръчват 2 елементарни предпазни мерки при по-продължителна работа с компютър – регулярни почивки и гимнастика на очите.
Източник: Дети и родители
Още по темата:
Децата и устройствата - мнението на един психолог
Могат ли да издържат децата ни 8 часа без устройства?
Коментари