Приблизително половината от населението на планетата може да бъде определено като интроверти. За тях това да прекарват повече време сами със себе си е нещо нормално, дори желано. Да бъдеш социално изолиран, не представлява проблем, дори може да бъде полезно и положително заредено преживяване. Прекалено дългото уединение обаче може да има отрицателно въздействие върху психическото и физическото здраве на хората, независимо на каква възраст са и с какъв темперамент. Нека разгледаме част от положителните и не толкова положителните страни на изолацията.
Положителни страни на изолацията:
- Лично време. Дори най-големия екстроверт се нуждае от своето свободно време. Това е периодът, в който си почиваме, презареждаме се, планираме, организираме, съзерцаваме, творим. Времето „за мен“ може да бъде използвано от децата и от възрастните за различни дейности, които доставят удоволствие и спомагат за отделянето на хормони на щастието – хоби, музика, четене на книга, игри.
- Време със семейството. Това може би е най-големият плюс за родителите и децата. В забързаното ежедневие често сме прекалено ангажирани и активни, за да намерим достатъчно време за това да бъдем заедно. По време на наложилата се изолация възрастните и децата сякаш преоткриха взаимоотношенията помежду си чрез съвместни дейности, игри и забавления. За съжаление, това не може да се каже за семействата, в които има тормоз и насилие.
- Изолацията дава възможност на мозъка да се презареди. Според д-р Шири Картър нашият мозък непрекъснато е зает с това да решава определени задачи и няма възможност да си почине. Необходимо е да „го изключим“ и периодът на изолацията е добра възможност за това. Да бъдеш сам, означава да изчистиш съзнанието си и да оставиш мислите ти да блуждаят. Често така се раждат добри идеи.
- При някои хора самоизолацията увеличава производителността. Много родители работят от домовете си, а всички деца учат онлайн. Това не е никак лошо за възрастните, тъй като не се налага толкова често да виждат шефа си, да се притесняват как се справя конкуренцията, успяват да си вземат необходимата почивка, когато им е необходимо. Децата от своя страна се учат сами да разпределят времето и задълженията си, учат, без да се сравняват с другите деца.
- Изолацията е плодородна почва за творчеството. Според психолозите и хипнотерапевтите, когато умът не е зает с решаването на важни проблеми и неговата критична функция е неактивна, той преминава в трансово състояние. И това се случва многократно през деня, без самите ние да го осъзнаваме. По време на трансовото състояние творчеството, креативността и въображението процъфтяват. Проучванията показват, че хората всъщност са в състояние да „произведат“ добри идеи по-скоро когато са сами, отколкото ако работят в група.
- Подобряване на взаимоотношенията. Емоционалното обвързване и приятелството са изключително важни за всеки човек, независимо дали е дете или възрастен. Но дали не приемахме другите като даденост? Сега, когато сме социално дистанцирани, сякаш започнахме да оценяваме взаимоотношенията си качествено, а не количествено. Времето на изолация ни помогна да подчертаем дори емпатията у себе си.
Въпреки че кратката изолация може да притежава много плюсове, то продължителният период на социална дистанция може да промени живота ни в негативен план. Ето кои са част от не толкова положителните страни на самоизолацията:
- Дълга социална изолация. В нея има прекалено много „свободно време“ и прекалено много самостоятелност. И децата, и възрастните имат нужда от общуване и това е съвсем нормално. В момента то се осъществява предимно чрез различни социални мрежи и интернет платформи, които дори позволяват общи игри и гледане на филми на няколко души и семейства едновременно, но това не може и не бива да заменя личния контакт.
- Това, че сме сами, ни прави уязвими на нашите „вътрешни критици“. Важно е да се прави разлика между времето, което прекарваме сами и ни носи удовлетворение, и времето, когато се чувстваме самотни. Децата и възрастните, които бездействат и не са ангажирани с определени задачи, често насочват мислите си към самите себе си – те са склонни да търсят своите грешки, връщат се в минали преживявания или изпитват тревожност за бъдещето.
- Депресивни състояния и самота. Според последните изследвания мозъкът на човек, който се чувства самотен, е структурно и биохимично по-различен в сравнение с мозъка на социално активния. Необходимо е родителите да наблюдават както собственото си психическо състояние, така и това на своето дете и при необходимост да потърсят професионална психологическа помощ и подкрепа.
- Конфликтни ситуации в семейството. Няма семейство, в което конфронтациите между различните членове да не са ежедневие. За съжаление обаче, в много семейства те не се разрешават с говорене, а с физическа сила. Според последните изследвания ситуациите на домашно насилие са се увеличили значително по време на изолацията.
- Застрашено благосъстояние на семейството. Много семейства бяха поставени на ръба на оцеляването, тъй като родителите бяха освободени от работа. Това създаде напрежение между възрастните, между възрастните и децата, което се отрази негативно върху качеството на времето, което те прекарват заедно.
- Липса на лично пространство. При някои семейства това се оказва сложен за решаване проблем поради малката площ на жилището, в което живеят. В тази ситуация нито възрастните, нито децата могат да останат „сами със себе си“ и със своите занимания.
- Застрашени ли са физическото и психическото здраве? В момента се намираме в безпрецедентна ситуация в човешката история, резултатите от която ще започнат да личат в следващите месеци и дори години. Спазването на ежедневен график е важно както за децата, така и за техните родители. Не си позволявайте често да се успивате, да ходите цял ден по пижама, да се храните нездравословно и да прекарвате времето си на дивана. Вместо това планирайте деня си и общувайте ежедневно, спазвайки мерките за безопасност.
Каква е равносметката?
На изолацията не само у нас, но и в целия свят всеки може да гледа само през призмата на собствения си опит и знание. Основното правило в психотерапията е, че няма такова нещо като травматична ситуация, а само травматично отношение към ситуацията. Едни и същи случки и условия имат различно въздействие върху всеки отделен човек и това се определя единствено от отношението му към реалността. А реалността е това, което се случва, независимо от нашите желания. Когато сме направили всичко възможно да въздействаме на обстоятелствата, но без резултат, тогава единственото, което остава в наш контрол, е отношението ни към тях. Затова е много важно как гледаме на неизбежните в настоящия момент ограничения. На този период можем да гледаме по два начина – като на възможност и като на проблем.
За мен е първото! А за вас?
Автор: Теодора Пампулова, психолог, автор на книгите: "Наръчник за справяне с чудовища, динозаври и други страшни неща" и "Детската градина: щастливо място"
Още по темата:
Страничен ефект от карантината - щастливи деца!
Прегръдката е най-добрия начин за справяне с проблемите
Изолацията - време за възможности и приключения
Коментари