Автор: Наталия Тодорова, The Little Chef
Въпросът с храненето на децата е много важен и дори тревожен за всеки родител. Дали детето хапва достатъчно, дали яде здравословно и т.н., и т.н. Няколко пъти вече сме публикували материали по темата, но тя винаги е актуална. Попитахме няколко майки за техния опит и препоръки.
Разкажи ни с две думи за себе си.
Казвам се Наталия Тодорова. По професия съм директор маркетинг и връзки с клиенти в инвестиционна компания в България. А вкъщи съм съпруга, майка на две деца (на 5 и 2 г.) и любител кулинар. С дъщеря ми преди година създадохме блога www.thelittlechef.bg, в който споделяме любими рецепти и „мъдри“ мисли.
Кое хранене според теб е здравословно?
„Здравословно“ за мен е синоним на „балансирано“. Не изпадам в крайности при подбора на менюто вкъщи, но и се старая да предложа разнообразие и пълноценна диета.
Аз самата не ям месо, но за семейството си готвя месни храни. Моят избор е въпрос на вкусови предпочитания, а не на убеждение и смятам, че не е здравословно децата да се лишават от това. Истината е, че все още крия от тях, че не консумирам месни продукти, за да не реши дъщеря ми, че трябва да ми подражава. Случва се така, че когато има месо за вечеря, мама все е хапнала още докато готви и сега ще си бодне само салата.
Детето ти похапва ли, или е злоядо?
Имам две деца – естествено, много различни в отношението си към храната.
Дъщеря ми Карина (5 г.) като бебе беше доста злояда и по-трудно приемаше нови вкусове. Към днешна дата се храни добре, като има своите периоди на безапетитие и силен глад. Научих се с времето, че това е нещо нормално и е свързано с тласъците на растеж и развитие на децата в тази възраст. Често очакванията на родителите са детето да изяжда определени количества и определени храни в конкретно време… Е, и при възрастните това не работи, апетитът ни няма часовник, нито теглилка.
Синът ми Димитър (2 г.) е в другата крайност – това е най-ядящото дете, което съм виждала. С това също трябва да се внимава много, защото неусетно може да провали създаването на добри хранителни навици и да има последици напред в годините.
Преди да станеш майка, обичаше ли да готвиш?
Удоволствието от готвенето е да има кой да се наслади на храната след това, да я оцени. Започнах да готвя и да имам по-засилен интерес към кулинарията, след като със съпруга ми заживяхме заедно, много преди децата. Той беше моят критик дегустатор.
Менюто без и с деца доста се променя. Сега продължавам да се разтоварвам и забавлявам в кухнята, но и нерядко готвенето по задължение ме напряга заради необходимостта да мислиш едновременно да е вкусно, да е полезно, да изглежда добре, да го одобрят децата…
Какво приготвяш за храна – това, което детето обича, или това, което смяташ, че е полезно за него?
В блога www.thelittlechef.bg често представям десерти, сладкарството ми е най-присърце. И ако гледате снимките, ще решите, че вкъщи ядем торти от сутрин до вечер. Истината е, че в ежедневието приготвям семпли неща, стремейки се в седмичното меню да обхвана основните групи храни по разнообразен и пълноценен начин.
„Любимо“ и „полезно“ не са в противовес. При децата обикновено любимите храни са познатите храни. Това, което виждат всеки ден вкъщи на масата от съвсем малки. И за възрастните важи в пълна сила – нормално е да харесваме храните, с които сме отрасли, които са били обичайни в менюто на семейството в периода на създаване на хранителни навици.
Хареса ми как очертахте противопоставяне „любимо – полезно“, защото действително доста често го срещаме. А не бива да е така. Забелязали ли сте с какво са пълни детските менюта в ресторантите? Пържени картофки, панирани пилешки хапки, бургери… Това направо ме побърква. Обяснението – защото децата ги харесват. А дали децата нямаше да харесат нещо друго, ако им беше предлагано винаги и навсякъде по същия атрактивен начин? Звучи като спор за кокошката и яйцето.
От захранването до пубертета са годините, в които ние, родителите, създаваме вкусовете на децата и можем да влияем върху това какво обичат и харесват. Тук всъщност май не говорим само за храна. Децата обикновено са консервативни по отношение на вкусовете. Затова колкото по-рано се запознаят с различни продукти, толкова по-успешно би било създаването на балансирано меню.
Включваш ли детето в процеса на готвене?
Кари е малкият готвач вкъщи. И да не искам, тя е първа в кухнята, когато запретна ръкави.
Всъщност това е един от триковете да накараш детето да яде – да участва в приготвянето на храната. Гордостта от личния принос е толкова голяма, че всичко е много по-вкусно.
Кои са източниците на информация и вдъхновение за здравословно хранене/живот?
Детството ми на първо място. Отраснала съм в къща с голям двор, имахме животни, отглеждахме зеленчуци и плодове. Менюто идваше от задния двор, без пакетирана храна, без „Е“-та. А десертите бяха само по празници – и то винаги домашно приготвени.
Днес информацията е навсякъде около нас, което е както позитив, така и може да доведе до много крайности. Без много усилие може да научим и приложим един или друг хранителен режим, да опознаем в дълбочина състава и свойствата на различните храни. Важно е да осъзнаваме имаме ли компетенциите да приложим това знание правилно. Все по-сериозна трудност е и намирането на чисти и качествени продукти – това ще е предизвикателството на бъдещето.
Един съвет за родители на злояди деца:
Поне до момента при децата ми не съм се сблъсквала с тежко злоядство, макар да имаме такива случаи във фамилията. Все пак ще дам някои идеи, които при нас са сработили.
Напрежението у родителите, когато децата им тенденциозно не се хранят добре, е голямо. Но то в никакъв случай не бива да се предава на детето, защото би имало обратен ефект. Натискът да ядеш, принудата или заплахите могат да свършат работа веднъж, но дългосрочно биха накарали детето да асоциира храната с негативни емоции и биха задълбочили проблема. Злоядството е етап, през който минава почти всяко дете. При някои продължава кратко, при други – по-дълго. Важно е как ще преминем през процеса и с какви чувства ще изведем детето от ситуацията.
Споделих по-горе основния си коз – когато Кари активно участва в приготвянето на вечерята, после не само си хапва с апетит, но наблюдава и останалите как се хранят и дали оценяват труда ѝ.
А готвенето не е само в кухнята. То започва с избора на продуктите – било то в градината, на пазара или в магазина. Обсъждайте седмичното меню с детето и взимайте предвид неговите предпочитания и предложения. Съвместното създаване на списък с необходими продукти и пазаруването заедно също го ангажират в темата за храненето по приятен за детето начин. Самото пазаруване пък не е просто да напълниш кошницата, а може да се превърне в практически урок по здравословно хранене – кои храни са полезни и кои не, как да избираме плодовете и зеленчуците, по какво да познаваме качествените продукти, какво да гледаме на етикета…
Много помагат и различните детски издания за готвене и хранене. На пазара има разкошни детски книги, които достъпно и увлекателно поставят теми за здравето и храната, за произхода и свойствата на хранителните продукти и пр. Има чудесни кулинарни книги с рецепти, лесни за изпълнение от детски ръчички. В портфолиото на издателство Клевър Бук също присъстват такива съкровища. Един от любимите комплекти на Кари са „умните“ карти Аз готвя здравословно с мама – със забавни игри, задачи и рецепти, свързани със здравословното хранене.
Сподели една любима рецепта, която децата със сигурност ще харесат.
Едно от любимите неща за децата в кухнята е работата с тесто. Месене, точене, изрязване… Като пластилин е, само дето се яде. Ето защо бих споделила рецептата на моята баба за домашни курабийки ТУК.
Напиши ни примерно дневно меню.
Нямам самочувствието на специалист по хранене, не съм детски диетолог или пък психолог. Затова не е редно да давам препоръки за цялостно меню. Но бих споделила към какво се стремя при храненето у дома. Във всяко наше седмично меню присъстват задължително основни хранения с риба, варива, месо, зеленчуци. Старая се да балансирам между месни и постни дни. Не забравяме млечните продукти. Ядките са сурови, а пресните плодове в изобилие (за ядене, не за пиене).
Не съм фанатик по отношение на сладкото. Старая се обаче да замествам пакетираните лакомства с палмова мазнина и консерванти с домашно приготвени десерти, търся заместители на захарта.
Пожелай нещо на хората, които ще прочетат интервюто ти, моля. Напоследък имаме нужда от добри пожелания. Или пък сподели любима мисъл.
Днес най-актуалното пожелание е да сме здрави! А рецептата за това е повече усмивки, качествена храна (за тялото и за душата), добър сън и по-спокойно отношение към живота. Без стрес и напрежение – това е доста трудно изпълнимо в напрегнатия ни делник, но спокойствието и балансът идват отвътре и са повече въпрос на философия.
Автор: Наталия Тодорова е майка на 2 деца. Наталия и малката й дъщеричка Карина създават блога си преди около година и оттогава не спират да споделят в него вкусни и лесни рецепти и куп други ценни съвети за родители.
Последвайте Наталия в нейния Facebook, Instagram и почерпете вдъхновение от блога й!
Още по темата:
Здравословни рецепти и съвети от The Little Chef - за разпечатване
Готвенето като пример за ефективно успокоение на детето - какво ни разказа Ние с Мама
Опитах се да храня здравословно детето си и полудях!
Коментари