ФЛЕГМАТИК
Бавно, търпеливо и спокойно на външен вид дете. То е последователно и обстоятелствено в своите занимания. Докато е малко, си играе само с няколко любими играчки, не обича бъркотията и шума, предпочита да хапва и да си почива, като няма особени претенции към храната. Трудно може да се нарече фантазьор. Обикновено подрежда дрехите и играчките си. Именно детето флегматик е способно акуратно и добросъвестно да бели тапетите в хола, докато възрастните са заети със собствените си задачи. Но е напълно способно да предизвика скандал, ако не му дадете чашата или лъжицата, с които е свикнало – не обича да се нарушава обичайният порядък.
Когато играе с децата, предпочита познати и неособено шумни развлечения. Отнема му време, за да запомни правилата на игрите, но след това рядко греши. Не се стреми към лидерство, не обича да взема решения, с лекота предоставя това право на другите. Рядко се обижда, но ако се скара с някой, може завинаги да скъса отношенията.
Флегматикът се стреми да създаде ясна система и организация в живота си и отношенията си с околните и света. Стремежът му да следва традициите, пестеливостта му, стратегическото мислене и немногословността му често го правят успешен. Но колебанието и дългите размисли в моментите, в които е необходима бърза и точна реакция, често зануляват успехите му.
Препоръки:
Занимания и хобита. Не се страхувайте да се доверите на детето, то е достатъчно отговорно, за да изпълнява поставените му задачи. Вашият девиз трябва е „Колкото по-спокойно вървиш, толкова по-далече ще стигнеш“. Все пак от време на време ще трябва да побутвате доста бавния флегматик, за да не заспи. Разказвайте му интересни новини от околния свят, развивайте творческото му мислене с рисуване, музика, шахмат. Може да го заинтересуват спортове, за които не е необходима бърза реакция.
Общуване. Много е важно да го научите да разбира емоциите и чувствата на другите хора. Заедно с него анализирайте постъпките на връстниците, близките или любими герои. Обсъждайки, старайте се то да говори повече от вас, помагайте му да си оформя мнение и да го защитава, иначе детето ще се държи стереотипно, като се влияе от поведението на окръжаващите и заимства тяхната гледна точка.
От друга страна, ако не покажете навреме на флегматика, че съществуват хора с различни от неговите схващания за живота, то той ще досажда на околните с очакванията си те да спазват неговите правила. Упорит досадник – ето какъв човек рискувате да отгледате, като не го научите на съобразяване и търпимост към околните. Той лесно определя хората, които не искат да живеят спрямо очакванията му, като „неправилни“ и няма да се тревожи, ако те не му обръщат внимание. Затова често другите хора имат по-голям проблем с флегматика, отколкото той с тях. Помогнете му да се научи да разбира и приема възгледи, различни от неговите.
МЕЛАНХОЛИК
Децата меланхолици до много голяма степен се нуждаят от подкрепата и одобрението на близките си. Те са много чувствителни, обидчиви, настроени негативно към новостите. Меланхоликът не е уверен в себе си, трудно взема решения.
Меланхолиците се губят в непозната обстановка и изобщо не са в състояние да отстояват себе си. Най-малката неприятност ги изкарва от равновесие. Говорят тихо, рядко спорят, често се подчиняват на мнението на по-силните от тях. Хората с такъв темперамент бързо се уморяват, объркват се, ако срещат трудности, бързо се отказват.
Всичко това не означава, че меланхолиците са нещастни неудачници. Много от тях са изявени в литературата, изкуството, в професии, изискващи повишено внимание към детайлите.
Вътрешният свят на меланхолика е невероятно богат, за него са свойствени дълбочина и устойчивост на чувствата. Той е склонен към самоанализ и постоянно е неуверен в себе си. В детството се държи като „малък възрастен“ – много разумно дете, което обича да намира обяснение на всичко и предпочита усамотението.
Често прави впечатление на затворен човек, като обикновено избира някой от близките си, с който е напълно откровен, и споделя преживяванията си. За другите остават думите: „Всичко е наред“. Разгласяването на тайните му може да му причини голяма травма и да го направи още по-затворен в себе си.
Препоръки:
Занимания и хобита. Меланхоликът трудно се включва в колективните игри, но ако успее да преодолее себе си, с удоволствие се весели с всички. Помогнете му да се включва в игрите, научете го да се запознава, репетирайте първите фрази, с които да се обърне към непознати връстници Убедете го, че неуспехът не го прави по-лош от останалите. Вашият девиз по отношение на меланхолика трябва да бъде „Никой не се е родил научен“ и „Човешко е да се греши“.
За меланхолика е много важно постоянно да получава подкрепата на близките до него хора. Хвалете, хвалете и още веднъж хвалете – търсете позитивни страни, дори в неуспехите. Например – ако не е успял в нещо, похвалете го, че все пак се е захванал с него. Превключвайте вниманието му не върху оценката, а върху резултата от действията му. Помолете го да ви демонстрира постиженията си, възхищавайте се и се радвайте за него. Подчертавайте, че сте уверени в неговите сили и знаете, че ще се справи със задачите си. Припомняйте му минали успехи.
Общуване. Такива деца често се чувстват изолирани и страдат от това, макар че не изпитват голяма необходимост от общуване. На неуверения меланхолик му е трудно да смени класа си, да участва в общи проекти и развлечения. Постарайте се да станете най-близкият човек, на който да се доверява. Не издавайте тайните му, не го критикувайте твърде силно. Философствайте заедно с него, обсъждайте ситуации, които са ви направили впечатление, демонстрирайте колко ви е интересно да слушате как ви разказва за себе си, както и разсъжденията му за околния свят. Научете го да намира изход за всяка конфликтна ситуация, да отстоява мнението си, като в никакъв случай не го притискайте прекалено силно.
Още по темата
7-те вида интелигентност на вашето дете - 4 - Физическа интелигентност
7-те вида интелигентност на вашето дете - 5 - Музикална интелигентност
7-те вида интелигентност на вашето дете - 6 - Социална интелигентност
