В групата/класна на детето ми има дете със СОП - имам въпроси, но нямам отговори - част 1
"В групата/класа на детето ми има дете с увреждания. Имам някои въпроси, на които не намирам отговор"
Помолихме за мнение/насоки специалния педагог Кичка Петрова
- Ако детето ми е лично засегнато (физически или емоционално) от детето със специални потребности, към кого е редно да се обърна – родителите му, класния ръководител, директора?
Осланяйки се на моя опит, забелязала съм, че често деца и ученици със СОП са в ролята на жертва, но има случаи, когато те са източникът на агресия и тормоз в класа. Интеграцията и приобщаването на децата с увреждания не бива да се извършва за сметка на децата с типично развитие. Първо е необходимо да разграничаваме двата термина тормоз и агресия: агресия е действие, което се случва еднократно, или сравнително рядко, а когато говорим за тормоз, тогава имаме предвид системни действия, които са умишлени, застрашават физически или психически едно или повече деца, извършва се в отсъствие на възрастен, но сред връстниците.
Като цяло, когато имате подобни притеснения, е препоръчително да се обърнете към училището и специалистите там. От една страна, училището има повече пряка информация за казуса, а от друга, добре е проблемът да се решава, там където е възникнал. Не съветвам да се обръщате директно към родителя на другото дете, защото, макар и много полезни понякога, често тези разговори се нагорещяват емоционално и може да предизвикат повече негативи за децата, от колкото да разрешат.
Също така психологът в училище може да проведе срещи и консултации с класа или с пострадалото дете, за да му помогне да преработи случката и да се отърси от преживяния стрес. В подобни ситуации екипът за подкрепа има отговорност да изпробва и прилага различни методи и стратегии, с които да потуши конфликта и да разреши създалата се ситуация.
- Редно ли е да настоявам моето дете да общува с детето с увреждане, ако то категорично отказва контакт? Да уважа ли неговото отношение, или да продължа да настоявам?
Не, не бива да настоявате. „Насила хубост не става!“ Децата са оформящи се личности и е редно да зачитаме тяхното мнение, а не да ги принуждаваме от позицията ни на авторитет. Когато уважаваме мнението на децата, дори да не съвпада с нашето, ние ги учим те също да приемат и да уважават чуждото мнение. По-добре е да поговорите и да се опитате да откриете защо детето ви отказва да общува, какво му пречи? Може би не знае как? Може би се притеснява или страхува? Може би не вижда пресечни точки за комуникация… Причините може да са стотици.
Но каквато и да е причината, не бива да се подхожда чрез принуда, комуникацията между децата е ценна и за двете страни тогава, когато е свободна и непринудена. Най-добрият начин да „накарате“ детето си да направи нещо е, като говорите с него, давате му информация и необходимото време, за да стигне само до решение какви действия ще предприеме и защо. И разбира се, като му давате личен пример.
- Защо, след като има специализирани центрове за работа с деца със затруднения, във все повече класове и групи има деца с различия? Не е ли по-добре за тях всички да се обучават там по индивидуални програми?
Множество международни изследвания по темата показват, че в „смесените класове“ децата израстват много по-отговорни, емпатични и подкрепящи в сравнение с връстниците си от класове, в които няма деца със СОП. Смятам, че и в България реалността е подобна, но само когато подкрепата се осъществява качествено на терен, а не само на хартия. Така че колкото по-разнороден е класът, толкова по-полезно и обогатяващо е за всички деца в него особено в социален аспект. Но всеки случай е индивидуален и следва да се разглежда като такъв.
Специализираните центрове не са подходящи за много от децата също както и масовото училище не е най-добрият избор за абсолютно всяко дете със СОП. Макар и в масовото училище да съществува възможност за обучение по индивидуална програма или план и това да се гарантира от Наредбата за приобщаващо образование, реалността е по-различна. Не навсякъде разполагат с добре обучени специалисти, които да обезпечат подкрепата и да направляват процеса. Доста често началните и предучилищните педагози нямат необходимите знания и подготовка, за да работят спрямо нуждите на специалните деца дори и да имат огромното желание за това.
Не бива да забравяме, че децата посещават училище не само за да научат математика и четене, а и за да се социализират сред връстниците си. Водещите при избора на учебно заведение винаги трябва да бъдат детето и неговият най-добър интерес, неговото развитие и благополучие. Решението къде то ще учи в никакъв случай не е лесно и отговорността за вземането му лежи върху родителите/настойниците/.
В случай че родителите имат няколко възможности и се колебаят къде ще е по-добре да запишат детето си, решението им ще бъде по-лесно, ако първо си отговорят на въпроса: Кое е приоритетно за развитието на моето дете? Социализация, академични знания, практически умения или нещо друго? Къде ще се чувства спокойно? Къде ще получи повече подкрепа и разбиране? Дайте си време да проучите различните възможности, да се запознаете със специалистите/учителите (което вероятно няма да е никак лесно заради корона ситуацията), да се консултирате с терапевт/учител/човек, който е запознат със системата и на чието мнение бихте се доверили, преди да вземете решение.
.............................
Темата за децата с увреждания в училище ми е близка до сърцето, несъмнено важна, но и толкова дълга, че може да се проточи до „безкрайна“. Радостното за мен е, че все по-рядко в разговорите по темата се дискутира „Имат ли място децата със СОП в масовото училище или не“ и все по-често чувам въпроса: „Как да помогна? Как да съм полезен на детето?“.
Разбира се, не всичко е „цветя и рози“, обществото ни в голямата си част е все още слабо информирано и не особено ангажирано с проблемите и предизвикателствата на лицата с увреждания и техните семейства. Все още витае схващането, че „ако не ме засяга лично, тогава не ме интересува“. И досега ми се случва да се сблъскам с нагласи и мнения, плод на закостеняло и остаряло мислене или невярна информация, които допълнително затрудняват процеса по интегриране и приемане на „различните деца“ не само в училище, но и в обществото.
Особено вредни са тези нагласи, когато ги демонстрира представител на образователната система, човек, пряко ангажиран с образованието и възпитанието на децата. На всички „замесени“ ни е ясно колко дълъг път предстои да се извърви и че това няма да се случи, ако всички участващи не сме на „една страница“! Успокояващо за мен е, че посоката е ясна и все повече съмишленици и приятели на децата с увреждания им подават ръка по този неравен път.
Видно е, че светът се движи в посоката все повече да се зачитат и приемат индивидуалните различия между хората и осъзнаването, че това е ценност и дори ресурс. Съвременната класната стая трябва да бъде отражение на реалния свят, на различията и различните в него, защото за всички деца е печелившо да учат в класна стая, която отговаря на реалния свят и неговото многообразие!
Автор Кичка Петрова - специален педагог:
Здравейте, казвам се Кичка Петрова и съм специален педагог. Работя като ресурсен учител от единайсет години. Професионалният ми път започна в Ресурсния център в гр. София (сега РЦПППО). В този период преминах през няколко училища и детски градини, като това ми даде възможност да натрупам опит, срещайки се с деца на различни възрасти и с различни затруднения, с техните семейства и не на последно място – с различни учители.
От пет години съм в сферата на частното образование, където продължавам да подкрепям и да работя за нуждите на специалните деца. Оказа се, че клишето е вярно! Да съм учител, е моето призвание, а децата с особености в развитието са групата, която ми е най-близка до сърцето и на която мога да бъда най-полезна!
Всички мнения, съвети и препоръки, които давам, са въз основа на личния ми опит и практика. Надявам се да откриете нещо полезно и интересно в тях!
В групата/класна на детето ми има дете със СОП - имам въпроси, но нямам отговори - част 1
Още по темата:
В групата/класна на детето ми има дете със СОП - имам въпроси, но нямам отговори - част 1
Инициативата ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ - посветена на различните
Един разговор със Симона - специалното дете, което носи светлината в себе си
Коментари