RO EN

Неподозираното щастие

Неподозираното щастие


Появяването на дъщеря ми несъмнено разшири схващането ми за щастие.


Или по-точно – редките моменти, в които не съм с нея, неочаквано обогатяват моята представа за щастие. Когато бях млада, никога нямаше да повярвам, ако ми бяха казали колко остро, почти физическо може да е усещането от това да пия чай в кухнята.

В чистата кухня.

В чистата празна кухня. Където няма хора, играчки, обелки, парченца пластилин, начупени клечки за зъби и разсипани мъниста.


Щастието от празния хладилник, където има само три кисели млека, яйца и праскови.


Разкошът да ходиш гол в собствения си дом, ако ти е твърде топло.


Щастието да седиш, просто да седиш на дивана.

И никой да не лежи върху теб, върху главата, ръцете, краката ти. И изобщо моментите, в които тялото ти принадлежи само на теб – гърдите, мишниците, ръцете, косата.

Когато никой не върти главата ти в необходимата посока, защото „ама ти не гледаш внимателно!“. И никой не залепя с тиксо пластмасово пони към крака ти.


Преди истински бих се развеселила, ако ми кажеха, че щастието, това е тишината. Не музиката. Не разговора с близък по дух човек. Тишината. Да я слушаш тази тишина, колко е огромна и прекрасна.

Можеш да я слушаш час и два, и три. Можеш да се събудиш в пет сутринта и пак да я слушаш, защото знаеш, че поне до 7 няма кой да я наруши.


Щастието е също свободната глава.

Защото обикновено в главата ти през цялото време има някого и изведнъж го няма. Не за дълго. И не трябва да проверяваш дали си е написал домашното по математика, какъв проект има по природознание и какво пише в бележника.

Гладен ли е този човек, студено ли му е, или пък твърде горещо, не е ли време да му се сменя памперсът, трябва ли да се купят по-големи количества плодово пюре, време ли е за разходка, спи ли му се, трябва ли да се пусне пералнята, докъде сте с ваксините, има ли нужда от нови обувки, а зимно яке…

Навън е 32 градуса, липите цъфтят, а ти седиш и мислиш за зимно яке.


Майчината тревожност е странно нещо и понякога приема причудливи форми.

И това е щастие – когато всичко това изчезва от главата ти – за няколко дни. Дори да се опиташ да се вслушаш, чуваш само тих шепот някъде надалеч.


Внезапно и съвсем неочаквано щастие – когато изядеш последните череши сам. А не ги отстъпиш на някого. И хем го правиш с удоволствие – отстъпването, а и не го обичаш този плод чак толкова, но да можеш да ги изядеш сам – това си е щастие.


Щастие е, когато времето ти не се разтяга на още двама или трима души. А си е само твое.


Щастие е да не трябва да бъдеш пример на някого, защото никой не те гледа. И ако поискаш, може да закусиш с шоколадови бонбони. Или да си хапнеш препечена филия в леглото.

Ако пък решиш, може да си зарежеш мократа кърпа на пода в банята. Мокра. На пода. Кърпата си е твоя, когато искаш, тогава ще си я прибереш.


Ако някой някога ми беше казал, че щастието – това е мокра кърпа на пода на банята, щях да си помисля, че този някой съвсем е откачил.


Но реално погледнато, родителството е най-добрият начин човек да разбере философския принцип за празнотата – тя никога не е толкова празна, колкото изглежда.


А също и християнския принцип на смирението.


А също и будисткия принцип на страданието.


Просто трябва да потърпим. Някакви седем-осем години и цялото това знание ще е в джоба ти. Заедно с един куп части от лего и мъниста.


Източник: Анастасия Рубцова

Бъди щастлив!
Купи сега
Зелена торбичка с игри
Зелена торбичка с игри

Цена: 22,30 лв.

Нова цена: 16,90 лв.

Купи сега
Бъди здрав!
Купи сега

Още по темата:

Молих Бог за щастие...

Молитва за дъщеря ми

Към родителите с малки деца: Нека да съм този, който го казва високо и ясно

Зелена торбичка с превозните средства
Зелена торбичка с превозните средства

Цена: 22,30 лв.

Нова цена: 16,90 лв.

Купи сега

Виж следващата новина
10 неща, които всяка майка трябва да помни това лято
10 неща, които всяка майка трябва да помни това лято


1. 90% от жените имат целулит. Другите 10% имат нещо друго, което ги тормози.


2. Всяка жена е достатъчно заета да се тревожи за собствените си недостатъци и няма време да гледа твоите.


3. Децата ти няма да запомнят корема ти или краката ти. Те ще си спомнят за ТЕБ!