Не прекаляваме ли?
Струва ми се, че ние, съвременните, твърде емпатични и тревожни родители, вечно развълнувани и виновни за нещо, даже не забелязваме как ограбваме децата си в опитите си да бъдем „най-добрият Карлсон на света“ за тях.
Или да го кажем по-меко – вземаме заеми.
Опитваме се да ги оградим от всяка неприятност и да оставяме само положителното около тях. Защото, когато им е неприятно, ни болят сърцата.
Плаче? Втурваме се да утешаваме. „Не искам да ходя на градина“ – оставяме го вкъщи. Крещи: „Искам филмче“ – започваме да боботим, защо не трябва да гледа непрекъснато телевизия, не, по-добре поиграй с тази кукла или количка, хайде да порисуваме, недей, миличко, само не плачи.
Връща се от училище с думите „скарах се с Мишо“ – и ние веднага изнасяме лекция на тема конфликтите и неговите емоции.
А ако иска нещо съвсем неясно и несвързано – втурваме се към психолога, нека психологът се разбере с него!
И в своето огромно желание да бъдем ужасно добри родители лишаваме детето си от възможността да потърпи.
Да се помъчи от обида и болка – и да се научи да ги преживява. Да изпита чувство на безпомощност – и да се научи да се смирява с него, да изгражда нещо от това усещане.
Да може да се ядоса и да не се разпадне от силата на изживяването. Да се научи да се съобразява с правилата или в краен случай да признава, че правилата съществуват.
И изобщо, за да отгледаш дете, а и не само дете помагат личният опит и преживявания. И известно количество душевна болка, да.
И отчаяние.
И този опит понякога трябва да преживееш сам. За да излезеш с усещането, че си се справил, че ти е било трудно, но си издържал. А не – някой ме спаси.
Но на нас ни е толкова непоносимо да гледаме как детето ни се мъчи, че се опитваме изобщо да го предпазим от болка и провал.
И с лекота жертваме всичко, на което този неприятен опит би могъл да го научи, за да ни е по-леко на нас, нас да не ни боли от неговата болка.
А може би добро решение би било по-често да гледаме на другата страна, не към детето – към книгата си, работата, а защо не и огледалото. Но съвременният свят коварно ни побутва точно към обратното – не изпускай детето от поглед! И ние слушаме и не изпускаме.
В резултат на това на всички ни е зле, направо като във вица – и аз пия ли пия, а ми става все по-лошо и все по-лошо…
Източник: Анастасия Рубцова
Още по темата:
Подготвяме децата си за миналото
Най-важните неща, които родителите могат да дадат на децата си
Коментари