1. Фундаментални жизнени ценности
Като начало дарете им разбирането, че съществуват ценности. Живеем в модерен свят, където има голяма доза неопределеност, непредсказуемост, двусмислие и сякаш не са останали никакви ценности, няма добро и зло, хубаво и лошо.
И много деца растат в тази бъркотия, защото възрастните около тях са дезориентирани. Кажете на децата си, че те трябва да имат ценности и трябва да ги отстояват. Не забравяйте да обясните, че другите хора могат да имат различни виждания и това е тяхно право.
2. Увереност и доверие в себе си
Това е умението да чувстваш какво наистина ти е необходимо, да го приемеш, да не се страхуваш да го кажеш, да имаш силите да се стремиш към него.
За съжаление, склонността да контролираме твърде много децата си води до разрушаването на именно това доверие. Безпокоим се за тях, тревожим се, искаме тук да постелем килимче, там да предупредим, за това да му кажем, че е опасно, и като резултат децата спират да се вслушват в себе си.
Като цяло, ако погледнете живота си и живота на възрастните хора около вас, ще видите, че нищо друго не дава конкурентно предимство, както психологическата стабилност и психологическото здраве. Това е много по-важно от каквито и да е успехи.
Вие можете да натискате едно дете да учи и то да вземе образователна степен, следобразователна степен, но ако след години легне с депресия на дивана, каква ще е ползата от това образование? Вие можете да му надувате главата със своите частни уроци, оценки и състезания. Но ако то не е уверено в себе си, ако има неврози и страхове, какъв е смисълът от всичко това?
Психологическото здраве, психологическото благополучие, психологическата устойчивост, това, което на английски се нарича resilience, т.е. способността да се издържа на стрес, на промени, да се възстановяваш след критични ситуации – това е най-важното качество на човека в този бързо променящ се свят.
Много по-важно от количеството знания или успехите, постигнати в тази или онази област.
За съжаление, ние, за да постигнем успеха сега (отлични оценки, победи в конкурси и т.н.), просто мачкаме тази устойчивост, защото искаме детето да направи СЕГА това, което ние ИСКАМЕ, ВЕДНАГА.
3. Родителска подкрепа
Ако пускаме детето си в свят с толкова неопределености, какъвто е днешният свят, то автоматично трябва да приеме, че то ще греши. Това е задължително и непредотвратимо.
И тук вие трябва много да работите над своето отношение към грешките, ако ги приемате като беда, вина, чудовищно нещастие. Това е проблем на нашата култура – че се отнасяме по този начин към всяка грешка, без да мислим за това, че всъщност грешката е показател, че детето е научило нещо ново.
Ако човек прави нещо без грешка, това значи, че вече го знае. Докато не започнем да се отнасяме към грешката като към част от растежа, като неминуема съставна част от обучението и развитието, ние ще продължаваме да тормозим децата си за грешките им, ще се разстройваме и ще разрушаваме отношенията помежду им.
И аз не говоря за правописни грешки, макар че има родители, които се изхитрят и затова да си разрушат отношенията с децата. Говоря за грешки като избор на университет, избор на професия и т.н.
Хората ще грешат, това е естествено и е необходима огромна родителска подкрепа, за да знае детето, че след всяка грешка може да се направят изводи и да се продължи напред. Че никоя тяхна грешка не може да е основание за думите: „Ти ме разочарова, ти ми разби сърцето, аз съм нещастен, че съм ти родител“.
4. Свободен избор, самостоятелност
Свободният избор и самостоятелността са много трудни, защото съвременният свят много ги ограничава. Необходима ни е повече безопасност, искаме да знаем къде се намират децата ни, с кого общуват. И точно в тези обстоятелства ние трябва да учим детето ни да обича свободата и да умее да я използва правилно. Това е трудна задача, дори ние самите не умеем да го правим.
Учете се заедно с детето си.
Част 3 от лекция на руския психолог Людмила Петрановская
Още по темата:
Подготвяме децата си за миналото
Какви качества ще са необходими на децата ни в бъдещето?
