Искате да отгледате дете, което да е самодостатъчно и успешно, но не сте убедени, че това, което правите, е правилно? Прави сте да се съмнявате! Оказва се, че има правилен и неправилен начин за почти всичко, което вършим като родители.
1. Да хвалите детето „Колко си умна!“.
Каква е първата ви реакция, когато детето ви носи шестица у дома? „Колко си умна!“, нали?
Всъщност трябва да се въздържате от подобни изрази. В изследване сред децата от I до IV клас учените установяват, че да повтаряме на децата си колко са умни, не само ги прави по-малко склонни да полагат усилия, но и влошава успеваемостта им на тестове – буквално ги прави нещастни, когато срещнат предизвикателство.
По-добре направете това: Учените откриват, че ако похвалите децата си това, че са работили усилено за постигането на този резултат, то е по-вероятно те да продължат да работят усилено и дори да изпитват удоволствие. Когато детето ви успее в нещо – от футболен мач до научаване на стихотворение наизуст – кажете му, че оценявате труда, който е положил, за да го постигне. То ще продължи да гони успеха.
2. Да давате парична награда при добра оценка.
Парите са добър мотиватор, нали? В крайна сметка те са основната причина да ходите на работа всеки божи ден. Но връзката между парите и постиженията не е толкова проста, особено когато говорим за дете.
В изследване на Харвард, което включва 18 000 ученици и бюджет от 6,3 млн. долара, учените откриват, че паричното възнаграждаване на добрите оценки не върши работа. Това е така, защото, въпреки че възрастните могат да направят връзката (ако работя усилено днес, ще довърша проекта и ще ме повишат), децата не могат да гледат толкова напред и трудно схващат, че ако изключат телевизора сега и седнат да учат, ще получат шестица и 20 долара след нея.
По-добре направете това: Учените установяват, че е по-ефективно да се плаща на децата за конкретно поведение и навици, които впоследствие водят до по-добри резултати. Когато правите това, децата започват да се справят по-добре на тестовете и продължават да се изявяват дори ако спрете с паричните поощрения.
Така че, ако това е приемлива практика за вас и имате отделен бюджет, обсъдете с детето си един или два навика, които бихте възнаградили. Може да плащате по 2 долара за всяка прочетена книга, както са направили експериментаторите, и това е довело до подобряване на разбирането при четене на децата. Или да плащате твърда сума при всяко перфектно домашно. Каквито и параметри да определите, придържайте се към тях за няколко месеца и следете дали изпълнението се подобрява.
3. Да се намесвате, когато има опасност от провал.
Остават само два дни до крайния срок на училищния проект на детето ви, а то изглежда абсолютно спокойно и дори не е започнало да мисли по него. Може би се чувствате изкушени да направите план на проекта, да отидете до магазина за материали и на практика да станете проджект мениджър.
Ето защо трябва да устоите на това изкушение:
Когато поемете нещата в свои ръце и вършите неговата работа, детето ви получава много ясно послание – че не трябва да управлява времето си, защото вие го правите вместо него – вие сте негов личен асистент и будилник. Това е валидно и когато проверявате домашните му след него и ги поправяте. Ако крайната ви цел е да отгледате самодостатъчен индивид, да оправяте бъркотиите след него, силно ще ви попречи. Едно изследване показва, че децата, които са опитали да отговорят на въпрос, но не са успели, е по-вероятно да запомнят отговора, отколкото тези, на които той директно е казан. Децата, които знаят, че грешките са част от учебния процес, постигат по-добри резултати в училище.
По-добре направете това: Оставете детето си да предаде един мърляв, сглобен в последния момент проект и да получи слаба оценка, особено ако е в началните класове. (Ще успее да влезе в университета въпреки това, уверявам ви.) След това обсъдете ситуацията с него и го попитайте дали не е по-добре следващия път да планирате и реализирате проекта по-отрано. То много бързо ще схване урока, че подготовката е ключова за добрите резултати, което няма да се случи, ако вие го заместите в задълженията му.
4. Да успокоявате детето, като казвате, че проблемът е в другите, не в него.
Сестра ми е социален работник и съветник в Мериленд и е ментор на две съседски момичета. Едното има сериозен поведенчески проблем и е склонно да командва съучениците си. Когато приятелският ѝ кръг реши да не общува повече с нея, тя, напълно разбираемо, беше разстроена. Реакцията на майка ѝ? „Те ти завиждат!“
„Всъщност – сподели сестра ми – това е един важен поучителен момент, в който тя може да се научи, че да третира приятелите си като слуги, рано или късно ще се обърне срещу нея. Ако разбере, че поведението ѝ е грешно, тя може да го промени и да ги спечели обратно.“ И е права. Да, понякога децата са просто лоши, заядливи и завистливи. И наистина се случва да попаднем на лош учител. Но автоматичното прехвърляне на вината всеки път когато детето ни има проблеми, го лишава от възможността да израсне като личност.
По-добре направете това: Опитайте се да разберете всички аспекти от историята. Говорете с учителя на детето си, с родителите на негови приятели или с неговите съученици, с треньора му. След това вие ще можете най-обективно да оцените поведението на детето си и да му дадете препоръка как да го промени. Например може да говорите с него как да е по-добър приятел, как да поработи върху държанието си в клас или как начинът, по който реагира по време на тренировки, му пречи да е добре приемано в екипа.
А ако учителката ѝ наистина е ужасна? Това е един отличен начин за детето да се научи как да взаимодейства с ужасни шефове и въпреки това да постига целите си. Защото срещата с тях е гарантирана, рано или късно.
Още по темата:
Първото, второто и третото дете
Думите, които не трябва да пропускаме да казваме на децата си
