Годфри Спенсър е медиатор и член на Международния център за ненасилствена комуникация, и от 20 години се занимава с регулирането на международни и корпоративни конфликти. Като баща на 5 деца и дядо на 14 внуци, той прилага знанията си в областта на родителството.
Ето неговите съвети:
„Най-възрастното дете, с което съм работил, беше на 65 год. Тя имаше проблеми с майка ни – 93-годишен тиран, която постоянно я заплашваше и стресираше.Проблеми в отношенията може да има както с 3-месечно, така и със 17-годишно или дори 50-годишно дете. И обикновено тези проблеми не зависят от възрастта.“
1. Не определяйте съдбата на детето си
Много често като родители ние смятаме, че сме тези, които трябва да вземат решенията за живота на детето си – какво да яде, в коя детска градина да ходи, какви навици, чувства са задължителни, кои са ненужни.
Вземайки решения вместо него, ние нанасяме голяма вреда. Когато детето е лишено от възможността да прави избор, то не може да порасне и става зависимо.
Това, което трябва да правите, е да му предоставяте правото на максимална самостоятелност, в рамките на безопасността, разбира се.
2. Детето не е ваша собственост
Много често отношението ни към децата като към собственост се проявява още на вербално ниво в думите „моето дете“. Сякаш с тези думи ние нямаме предвид „дете с моите гени“, а нещо съвсем друго. Нещо, свързано със свръхотговорността и превишаването на родителските пълномощия.
Изричайки фразата „Моето дете“, ние сякаш му казваме: „Ти си мой и ще правиш всичко, което пожелая“, което всъщност означава, че то стои по-ниско от нас. Пробвайте да приемете детето си по друг начин – като отделна личност. Ще видите как ще се измени не само начинът, по който се изразявате, но и комуникацията ви с него.
3. Заемайте странична позиция
Понякога отношенията ни с децата така се нажежават, че трябва навреме да се научим да се абстрахираме и да гледаме ситуацията отстрани. Да не усещаме само собствените си емоции (позицията на АЗ), а да се поставяме на мястото на детето, да се опитаме да разгадаем и неговите чувства (позицията ТИ).
И най-важното – да се опитаме да погледнем ситуацията като обективен страничен наблюдател (Ние). Това е основната крачка по пътя на разбирателството.
4. Нетърпение => ярост => безпомощност
Има едно прекрасно определение на яростта. Това е да повтаряш едно и също действие няколко пъти и да очакваш различна реакция всеки път.
С други думи, ако вие кажете на детето си: „Събери си играчките“, повече от два пъти, без при това да получавате резултата, който очаквате, то вие най-вероятно сте вече на ръба на яростта.
Ако казвате: „Малкият ми син току-що прекали и ме ядоса“, това означава, че някой има контрол над начина, по който се чувствате. А това е позиция на слабост, която ви кара да сте безпомощни.
По-добре да въздъхнете и да си кажете: „Никой не може да ме изкара от равновесие. Аз нося пълната отговорност за това, което чувствам и правя“. Това именно е позицията на силата.
5. Не бъркайте гнева с насилието
Много често възрастните, които изпитват ярост, прилагат насилие. Убийственият поглед, напрегнатите движения, бързото говорене и високият тон, от който децата искат да закрият уши – всичко това е насилие.
Чрез него се опитваме да накараме децата да чуят това, което им казваме. Но невинаги се случва, защото това, което чуват децата, всъщност е насилие. И единственото, за което си мислят в тези моменти, е как да оцелеят.
За да не прераства гневът ви в насилие, трябва да измените отношението си към това чувство. Когато го проявяваме, ние сякаш казваме на детето: „Искам да се промениш“. Но не можем да променим никого, дори собствените си деца.
Когато се откажем от илюзията, че можем да накараме някого да се промени, като го заплашваме, то нашият гняв не е насилие и детето го възприема просто като възмущение.
Това не означава, че трябва да криете гнева си, а просто да промените причината, поради която го показвате – за да изразите чувствата си.
6. Показвайте истинските си чувства пред децата
Много често възрастните се преструват пред децата си, че нямат чувства, прикриват болката и емоциите си. Не плачат, не променят гласа си, когато са разстроени: „Не искам да натоварвам детето си със своите проблеми“.
Въпреки това детето знае за вашето състояние, чувства го, но не може да си го обясни. То разбира, че има нещо нередно в комуникацията, но не разбира защо е така. По-добре да бъдете истински и да комуникирате с абсолютна прозрачност и честност. Разкажете му защо сте разстроени, защо не се държите така весело както обикновено. Това ще го успокои.
7. Не използвайте „детски език“
Много често, като говорят с децата, родителите използват „детски“ език. Не го правете. Използвайте изрази и тон, които са естествени за вас. Даже 2-годишно дете ще ви разбере.
Най-важното е да усеща, че вие се опитвате да установите връзка с него. Не е важно да разбира думите, детето разчита интонацията. Особено важно това е по отношение на мама. То е чувало гласа ѝ в утробата и познава неговите вибрации наизуст.
Затова, когато говорите на детето си, то знае дали изразявате истинското си душевно състояние, или се опитвате да го скриете. Удивително е, но децата са отлични детектори на лъжата за своите родители.
8. Не ги подкупвайте с подаръци
Когато сте твърде ангажирани с работа, децата се сърдят. А какво правим ние? Затрупваме ги с подаръци и ги глезим. И с това сякаш казваме: „Ще направя всичко, което искаш, ще ти дам всичко, което пожелаеш. Само ме обичай“.
Но това не помага. Децата продължават да се обиждат и да капризничат. Защото детето просто иска да бъде с вас, а не да прекарва времето си с хора, които задоволяват прищевките му.
Най-правилното нещо, което една майка може да направи, когато детето поиска чаша в друг цвят, защото не иска да пие в зелена чаша, не е да удовлетвори каприза му, а да предположи защо детето се държи така и да се опита да обсъди ситуацията „Защо искаш друга чаша? Обиден ли си за нещо? Искаш повече внимание ли?“
Ако чуете в отговор, че сте лоша майка, че за вас е по-важна работата ви, то това е чудесна възможност да му разкажете колко много ви липсва то, когато не сте вкъщи, колко е важно то да ви обича и колко ви е тъжно да слушате такива думи.
Не се сърдете на детето и капризите му: трудно е да повярвате, но малките човечета правят всичко това, за да удовлетворят нуждата си от любов. И вие можете да им помогнете, но не като купувате подаръци или задоволявате прищевки.
9. Проявявайте емпатия
Светът би бил идеален, ако родителите плачеха с децата си и в радостни, и в тъжни моменти. Децата трябва да получават разбиране и съчувствие.
Не е важно каква ще е ответната реакция, важното е, че те са получили най-големият подарък от вас – съчувствие и поддръжка. Пробвайте да отгатнете чувствата на детето си, внимателно разпитвайте за тях, предполагайте.
В тези въпроси винаги трябва да има съмнение – няма как да сте сигурни какво точно чувства детето, това са само ваши догадки.
10. Не слагайте етикети
Ако смятате, че детето ви е упорито, досадно, непослушно – то най-вероятно такъв възрастен човек ще получите като резултат. От това ваше мнение зависи планът ви за действие и най-често той е грешен.
Наказанието (ако още веднъж направиш така – ще останеш без телевизия до края на деня), манипулациите (ако не се облечеш, ще си седиш вкъщи), засрамването – всички тези действия имат обратен ефект и усложняват ситуацията.
11. Не настоявайте, че сте прав
Необходимостта постоянно да сте прав е една от най-типичните зависимости на възрастните. Тя е и едно голямо препятствие за изграждането на добри отношения: когато държим на това, че сме прави, преставаме да слушаме.
Ако съветвате нещо детето, а то казва: „Не, благодаря, не е необходимо“, не бързайте да отговорите, че е глупак, защото отхвърля вашата гледна точка. Чуйте позицията му. В края на краищата, то само ще реши по кой път да тръгне.
Текст и интерпретация: Алена Могилевец, журналист
Още по темата:
Как родителите програмират бъдещето на своите деца
4 начина да помогнем на децата си да се справят с трудностите
