RO EN

На кого пречат моите години? Не и на мен!

На кого пречат моите години? Не и на мен! Автор:


Толкова ли е страшно да се превръщаме в жени по на 35+?


...За мен остава загадка защо, вместо да се наслаждаваме на тези чудесни години, на опита, възможностите, вкуса, на факта, че вече не гоним някакви потребителски цели и се развиваме като личности, ние трябва да се вкопчваме в миналото, да си слагаме силиконови пълнители и да си правим лифтинг.

Дали по този начин си въобразяваме, че държим смъртта надалеч?

Т.е., ако на 50 изглеждам като Барби на 30 + години, то няма да умра на 80? Защо се опитваме да се престорим на 20 години, като обездвижваме лицето си с ботокс? Защо? Какъв е смисълът? Кого лъжем, като си придаваме търговския вид на танцьорка в клуб? Наистина ли е толкова непоносимо – да пораснем и да се превърнем от момичета в жени на възраст, и наистина ли нашата ценност си определя от непознатите мъже по улиците?


„Нашият прекрасен крем ще премахне бръчките ви!“ И какво още ще премахне? Кариерата, ума, опита, ще върне обратно децата в корема ми, а мен самата – в наемната квартира и при манджите от столовата?

Аз не искам да изтривам бръчките си – във всяка от тях е частица от моя живот и не ми е нужно да се кривя на предизвикателни токове и да следя напрегнато за всеки намек за сексуален интерес към мен. На мен отдавна всичко ми е наред със сексуалния интерес, с децата ми, с тялото ми, с лицето ми – това са моят свят, моят дом и моето семейство и аз не искам да ги предавам и да се преструвам, че 40 години живот е нещо срамно.


Иска ми се да живея дълъг и интересен живот, да остана колкото се може по-дълго здрава, за да видя своите внуци, да помагам на децата си и да преживея оставащите ми 30, 40, 50 години, без да се притеснявам от себе си.

Наслаждението от живота е не само в бесните купони,  а и в тихите вечери, в снимките на порастващите деца, в това, че постепенно ще се смалявам и ще бъда по-тиха, ще отстъпвам в сенките и рано или късно ще си отида, като ще оставя като подарък в паметта на внуците спомена за топлите бабини ръце и бръчиците около любящите ѝ очи.


Със специалното разрешение на автора Олга Нечаева, майка, предприемач и писател, която записва своите мисли на блога си: http://www.womanfrommars.com/


Още по темата: 

Какво промениха децата в живота ми?

Какво означава добра майка?

16 неща, които не правим, за да останем щастливо женени


! Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД.

Виж следващата новина
Не закачайте мама! Или как да се справим с най-важните отношения в живота ни
Не закачайте мама! Или как да се справим с най-важните отношения в живота ни

Автор: Вита Малигина - психотерапевт

Клиентите в наши дни са умни и грамотни. Идват и веднага те притискат до стената: „На всичко съм готова, само нека не замесваме мама. Не мисля, че това ще помогне и изобщо няма смисъл да го правим. Така че да започваме, но без мама“.


А понякога дори така: „Искам да се променя. Не харесвам нищо в себе си – нито краката, нито очите, нито работата. Но отдавна всичко съм анализирала и разбрах: мама в нищо не е виновна. Така че може ли да не говорим за нея?“.