Клиентите в наши дни са умни и грамотни. Идват и веднага те притискат до стената: „На всичко съм готова, само нека не замесваме мама. Не мисля, че това ще помогне и изобщо няма смисъл да го правим. Така че да започваме, но без мама“.
А понякога дори така: „Искам да се променя. Не харесвам нищо в себе си – нито краката, нито очите, нито работата. Но отдавна всичко съм анализирала и разбрах: мама в нищо не е виновна. Така че може ли да не говорим за нея?“.
И тогава казвам. „Решението е ваше, но лично аз не мога да пропусна майка ви. Може и да има други специалисти, които могат, но не и аз. Потърсете различни методи – хипноза например, там със сигурност няма се коментират отношенията с майка ви. Пробвайте и медитация – има хора, на които помага“.
Някои въздъхват и махат с ръка, един вид, дяволите да ви вземат, давайте майката насам. Други казват: „Ще дойда друг път“ и изчезват завинаги.
Понякога ми казват: „Не ми харесва животът ми. Разведох се, проблеми с детето, не съм щастлива. Искам да се променя. Но се притеснявам, че ще развалите отношенията ми с мама.
А тя е единственото, което ми остана. Само тя ме разбира, с нея сме приятелки, всеки ден излизаме, ходим на театър…“.
Аз честно си признавам: „Най-вероятно ще ги разваля. Няма как. Ще ви е трудно, особено в началото. В резултат на това най-вероятно ще се промените.
Може дори да се почувствате по-щастлива. И с детето да започнете да се разбирате, и да срещнете любовта. Но най-вероятно няма да продължите да излизате всяка седмица с майка си. Дали все още ще я смятате за най-добрата си приятелка – също не знам. Избирайте“.
И много хора избират майка си.
А аз искам още веднъж да поговорим за това. За майката, защо не може, без да я коментираме, и изобщо каква е връзката между нея и вашия живот.
Майката, която помните
Няма никакво значение, дали майка ви е била такава, каквато си я спомняте. И не е важно как така тази във всички отношения прекрасна, мила, добра и умна жена непрекъснато ви е критикувала и вие в момента именно това отношение смятате за истинска любов.
Психотерапевтът ще ви обясни, че в терапията работим с образа във вашата душа. Начинът, по който ВИЕ помните майка си. Този образ може да не отговаря на реалността. Макар че, да се говори за обективна реалност при хората като цяло, е невъзможно.
Това става ясно много бързо, ако започнете да разяснявате отдавна остарели обиди. Вие: „Мамо, спомняш ли си как ми викаше, когато забравях да измия чиниите?“, а тя: „Боже мой! Та това беше само веднъж, как си го запомнила?“.
Как човек да се ангажира да определи коя е обективната реалност?
Силата на майчиния поглед
Ако искаме да съкратим и опростим нещата, то всичко е устроено така: какви хора ще станем, зависи от нашата физиология, особеностите на психиката ни, силата или слабостта на нервната ни система.
Дотук всички са съгласни. А също така зависи и от начина, по който ни е виждала майка ни. Накратко казано: ако майка ви е виждала във вас красиво, умно, добро, ласкаво, нежно, талантливо, силно момиче, любимо и желано дете – такава и ще бъдете, така и ще живеете.
И хората ще виждат това във вас.
А ако майка ви е смятала за жалка, безпомощна, не особено симпатична, нещастна или равнодушна, егоистична или неособено умна – такава ще си живеете до първия си психотерапевт.
Особено ако нервната ви система е слаба и сте готова на всичко, само и само да не загубите майчината любов (дори тя да е илюзорна).
С това твърдение – че всичко зависи от маминия поглед – не всички се съгласяват. А аз твърдо стоя зад него. Неговата истинност се разкрива много ясно, когато наблюдавам как се променя човек по време на терапията.
Идва например бледо момиче с очи в земята, чупи пръсти… И можеш да си я представиш как стои, такава същата, пред майка си след първата си двойка по математика в трети клас.
Но след време виновното момиченце изчезва, появява се красива, зряла девойка в модни очила с чувствителни музикални пръсти. Край, мислиш си, вече не е под погледа на майка си.
Още една застраховка
За да гарантира оцеляването на детето, природата е вградила механизма на майчината любов във всяка жена и по принцип той би трябвало да се задейства още когато майката види новородената си рожба.
Но понякога това не се случва. Има някаква пукнатина в психиката на жената, например нейните собствени травми от детството, която пречи за работата на този механизъм. И тогава той така и не заработва.
Има дълг, отговорност, убеждение, че децата са важни за укрепване на семейството. Но любов, топлина, радост, нежност – няма. Не е прието това да се признава открито, убеждението, че родителите са длъжни да обичат децата си, незабележимо се превръща в убеждението, че това, което се чувства, всъщност е майчина любов.
А всъщност вместо нея има забележки, критика, недоволство, обвинения (приличаш на баба си или същата си като баща си!), слагане на гръмки етикети (ленива, навъсена, равнодушна).
А детето в това време някак трябва да живее и да расте. Да приемете за любов лошото, хладно, критично отношение от най-скъпия ви човек, е възможно само ако вие самият обичате.
Тогава всичко, което той прави, е осветено и изкривено от вашата любов. И се обяснява като проявление на любов. А как иначе да оцелее детето?
Излиза, че природата е заложила и една застраховка, за да предпази децата от родителската „не любов“, заложила е в тях любовта към мама и татко. Това е всеизвестен факт: децата обичат родителите си дори когато са ужасни – пиещи, биещи… Обичат ги, мъчно им е и се връщат при тях.
В детството любовта е тази, която не позволява на детето да се побърка от мъка дори когато майка му не го обича. А после идва времето да осъзнаете, че във вашето семейство се е случило това: мама не ви е обичала.
За психологически незрял човек това може да е сериозна травма. Затова, когато се обръщат към психотерапевт, хората, чувствайки своята уязвимост, инстинктивно се боят да засегнат темата за „мама“.
Необходимо им е още да поживеят и да пораснат, за да могат да пуснат това знание в душата си.
Така или иначе, човек някак се справя с това познание и продължават нататък.
Любовта към себе си
А ето какво следва: вие се прощавате с надеждата, че нещо ще се промени в отношенията с майка ви – например тя да се научи да ви обича така, както ви е било необходимо, когато сте били съвсем мънички.
По това време някъде се появявате и самата вие, такава, каквато бихте били, ако майка ви беше гледала на вас с любящи очи. Силата и увереността в себе си нарастват, светът ви се струва по-добър. Животът започва да се нарежда.
И тогава откривате още нещо странно: че майка ви отдавна, отдавна, а може би дори още от самото начало е по-млада от вас. Че тя например е на година, две или три, понякога шест или осем. И от този момент вие започвате да я разбирате.
Разбирате, че няма как едно малко дете да е добър родител. И също, че тя искрено е вярвала (и още е така), че ви е обичала повече от всичко на света. И с всички сили се е старала да ви дава всичко, което е имала, така, както е умеела. Това, разбира се, не е била истинска майчинска любов. Но въпреки това от мисълта, че се е опитвала и старала, ви става по-леко.
И по-нататък вие живеете така, отглеждайки една вътрешна майка в себе си, т.е. учите се да се обичате и да се приемате. Така, както никой до този момент не го е правил.
И след известно време се случва някакво малко, незначително събитие. Например в края на деня пред очите ви попада непозната. Тя върви бързо, в хубаво палто и малко смешна шапка…
И изведнъж – в първата секунда даже не разбирате какво се случва – чувствате в себе си нещо меко и топло и без да се усетите, ускорявате крачка, за да настигнете жената. И след още една секунда осъзнавате какво се е случило.
Тази жена на улицата ви е пренесла в детството. Когато сте на осем, връщате се от училище и виждате майка си пред вас и разбирате, че се е прибрала по-рано от работа и ще обядвате заедно. И вие се радвате и ви е топло на душата.
И най-накрая разбирате, че всичко е ясно с мамината любов. Не я е имало, такава, каквато ви е била необходима тогава. Няма и да я има. И разбирате, че много ви е мъчно за майка ви.
Както бихте съчувствали на всеки човек, който е лишен от определени възможности по природа или заради определени обстоятелства. Както съчувствате на слепия или глухия, или сакатия човек.
Човек, който не може и не е успял да обикне децата си, заслужава съчувствие. И разбирате, че вашата любов към нея не се е променила. Че тя е жива и ви топли, можете да я почувствате и осъзнаете. Заедно с това осъзнавате, че повече няма напразно да блъскате по затворената врата на майчиното (или чието и да е друго) сърце.
Любовта, която е във вас, е достатъчна.
В този момент животът прави кръг и се връща отново към това, с което е започнал – любовта.
Защото всъщност това е всичко, което ви е нужно.
Източник: SNC
Още по темата:
Какво означава ,,добра майка''
7 важни съвета за успешната комуникация с децата ни
!Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на част или на цялото съдържание на този текст, в каквато и да е форма, без предварителното писмено съгласие на „Клевър Бук“ ООД.
