Има безкрайно много разговори на темата ранно детско развитие. И още повече директни спекулации: но как от детето ще стане достоен човек, ако не го развиваме с всички сили! И рядко се замисляме какво точно означава „да го развиваме“, а директно се хвърляме в битката – не може всички наоколо да грешат, нали? И така започваме да воюваме – с детето, със самите нас: вече е на 4, а още не познава буквите, скоро ще стане на 5, а още не сме избрали музикален инструмент, на 6 е, а изобщо не е постоянен – все избира нещо и после се отказва от него…
Ето и едно интервю с Дима Зицер - руски психолог, в което той дава своята гледна точка за ранното детско развитие:
– Какво е ранното детско развитие – мит, мода или необходимост?
– Това е просто още един начин за правене на бизнес. Ранното детско развитие върви ръка за ръка с представата, че човек, който е поставен в нормална, интересна среда, няма да се развие самостоятелно. Разбира се, че ще се развие, къде ще отиде.
– Това означава ли, че не вярваш в школите по ранно детско развитие?
– Вярвам в това, че има страхотни учители и преподаватели. Ето например случайно попаднах на едно съботно занимание „Заедно с мама“. Идват майки и татковци с децата си, пуска се музика, всички много се забавляват. Това е чудесно. Как може да съм против? Но животът сам по себе си е едно студио за ранно развитие. Хубаво ли е да рисуваме заедно с децата? Естествено. А да шием заедно? Страхотно. Да готвим? Истинско удоволствие. Да се въргаляме на дивана и да се гъделичкаме? Незабравимо преживяване.
– Когато ме питат къде водя детето си и аз отговоря, че никъде, много често срещам недоумение – а защо не го водиш? И сякаш трябва да се оправдавам…
– Просто в много чичковци и лелички има строга идея къде трябва да ходи твоето дете, за да се развива. И ако ги питаш: „А какво ще стане, ако не ходи там?“, отговорът ще бъде: „Ама как може да питате такова нещо?“. Защото абсолютно нищо няма да се случи. Детето не живее в безвъздушно пространство – то се разхожда с мама, гледа света около себе си, набира впечатления. Които съвсем не са по-маловажни от тези от ранното детско развитие.
– Тези школи се появиха преди няколко години и набраха огромна популярност. Защо?
– Много е лесно да се „хванат“ родителите. Във всеки от нас има една много истинска тревожност. Ние се тревожим, че нещо не правим като хората, че лишаваме децата си от нещо. Много лесно се поддаваме на подобни идеи. Самото държавно образование манипулира тревожността ни.
– Как?
– Например чрез нормите, които има за първи клас – детето вече трябва да познава буквите. Това е нещо много удивително – че защо тогава ни е нужно училището? Пикът се достига, когато от 14–15-годишни деца се очаква да знаят какви искат да станат в живота. На мен ми се струва, че на тази възраст човек не трябва да знае какъв ще стане, точно обратното трябва да търси и проверява всеки свой интерес.
Нашите родители и баби много се гордееха с това, че в трудовата им книжка има само едно или две работни места. Само помислете – 1–2! Това означава, че човек не е видял нищо ново. А в човека са заложени развитието и промяната.
Нима не може да размислим по определена тема?
А начините на манипулация са най-различни. Например казваме на детето: „Щом си казал нещо, то трябва да го направиш!“. Наистина ли? А не може ли да промени мнението си? Не е ли човешко да решиш нещо, а после да помислиш и да разбереш, че си сбъркал? Друг е въпросът как да го направиш така, че да не нарушиш поет ангажимент и да не навредиш. Човешко е да грешим и да се променяме.
„Той се записа на музика, а сега иска да се откаже. И ние му казахме, че трябва да продължи.“
Като това се прилага дори за заниманията на 4-годишни деца. И дори прилагаме манипулации: „Ти сам поиска!“ или „Нали се разбрахме“. А той нищо не е искал, просто обича мама и ѝ се е доверил, защото тя е много важен човек в живота му.
А ако се замислим – какво всъщност означава да си дете? Детството е времето, в което шумим, играем си с нещо, после го зарязваме и избираме друго забавление, а понякога и няколко наведнъж. И далеч не е нужно децата да са мънички 3-годишни възрастни, които по цял ден да седят кротко и вече да са установили нещото, което ще ги интересува цял живот…
– Т.е. родителят трябва, от една страна, да не пречи, а от друга – да предостави възможност за развитие, така ли? Или самият родител трябва да се развива?
– Точно така, браво на теб :) Родителят трябва да осъзнава собствения си интерес и с удоволствие да се занимава с нещата, които му харесват. Това е най-добрият пример, който можем да покажем на човек. Има едно изречение от Мопасан: „Чуждата страст запали и него самия“. Детето ще се запали със сигурност. А дори да не хареса вашето занимание, то ще получи потвърждение, че е страхотно да правиш това, което ти носи радост и те развива.
Трябва ли да развивате детето? Не, не трябва. Отговорът звучи банално: „По-добре развивайте себе си“, но това е истината. Трябва да се живее весело.
– Сигурно си запознат с книгата „След 3 г. е вече късно“, която плаши много родители с това, че са закъснели. Има ли според теб определена възраст, след която е късно да се учи? Например казват, че най-късно на 3–4 години детето трябва да започне да учи чужди езици.
– През XIX век е живяла една велика, според мен жена – Аделаида Симонович, която е основала първите детски градини в Русия. Според нея няма нужда да се тревожим за чуждите езици. Когато детето стане на 6–7 години, е чудесно време за въвеждането на втори език, защото тогава то ще разбира за какво му е нужен той – за да разговаря и да се разбира с други хора. Разбира се, че е по-добре да се започне да се учи на 8 вместо на 45 г. Но имайте предвид и друго – в днешно време е трудно дете да не научи чужд език – с музиката, която слуша, и филмите, които гледа, с комуникацията с чужденци.
Има ли нещо, за което има пределна възраст да се научи? Когато се занимавах с музика, най-възрастният ученик беше на 54 години и беше започнал преди 2. Просто тогава е разбрал, че цял живот е искал да се занимава с музика и е дошло времето да го направи. Аз смятам, че никога не е късно – стига да имаме физическата възможност за това.
– А таблетите и компютърните игри? Детето иска да играе игра на таблета и строи къщичка, а майката иска да го заведе на кръжок по ранно развитие?
– Ако човек по цял ден си седи вкъщи и играе от сутрин до вечер, трябва да разберем какво толкова сме му направили (или не сме направили), за да предпочита да прави това, вместо да е с нас. А и в крайна сметка с компютърните игри детето също се развива. Дали съм фен на игрите? Не, но разбирам, че няма нито едно достоверно изследване, което да потвърждава, че таблетите вредят на децата. А и в крайна сметка, вие сте тези, които сте дали таблета на детето си. Ако искате да го откъснете от него, то правете нещо толкова интересно, че детето самò да поиска да е с вас.
– Последен въпрос. Да приемем, че родителите прочитат този текст и разбират, че не е редно насила да развиват детето си – това ще се случи, така или иначе. Но им е трудно да разберат кога точно прекаляват. Можеш ли да ни подскажеш контролни въпроси, които майките и татковците могат да си задават, за да не залитнат отново?
– Главният въпрос винаги е „Защо?“. Например, ето, ние тичаме към занятието за ранно развитие, вече закъсняваме, а 4-годишното ни хлапе се зазяпва по пеперуда и спира, за да я погледа. Повечето от нас по инерция ще занервничат: „Ама какво правиш? По-бързо!“. А ако в този момент си зададем въпроса „Защо?“, всичко ще си застане на мястото. Ако бързаме, защото закъсняваме за развитието на детето си, можем да се успокоим – разглеждайки пеперудата, то прави точно това – развива се и научава нови неща.
Следващият въпрос: „На какво го уча в момента?“. Родителите много обичат да говорят: „Той трябва да научи това. Как да го науча на онова…“. А всъщност не се замислят – на какво учим детето си, когато го караме да прекъсне заниманието си, за да изпълни задачата, която сме му поставили и НИЕ смятаме за важна… Учим го да се подчинява на чуждата воля, на този, който е в по-силна позиция. Ето на какво.
И последният въпрос: „Какво правя в момента?“. Какво правя, когато лежа на дивана и го отпращам да чете книга в стаята си. Всъщност се опитвам да се отърва от него. Бъдете откровени със себе си. И после пак можете да се отървете от него, но поне му позволете да се занимава с нещо, което му е интересно на него, а не с нещо, което вие смятате за „полезно“. Или пък се ужасете от това: „Леле, наистина ли, току-що просто го отпратих, за да не ме занимава“, изключете телевизора, оставете сандвича настрани и обърнете внимание на детето си.
Дима Зицер е директор на Института за неформално образование в Санкт-Петербург. Той е завършил педагогически университет и Санкт-Петербургската театрална академия. Доктор е на педагогическите науки. Смята, че образованието е изкуство - пресечна точка на психологията, театъра и педагогиката.
Източник: по материали на сайта parvimir.ru
Още по темата:
От Монтесори до Малгуци - 5 школи за ранно детско развитие
Най-модерната родителска техника
