Когато майка ми се връщаше от работа, тя никога не бягаше директно в кухнята да бели картофи или да мие чинии.
Тя лягаше и дремваше 20-ина минути и чак тогава се захващаше с домашната работа.
Освен това неуморно се бореше с моята упоритост и се опитваше да ми докаже, че след училище е по-добре да си почина, отколкото незабавно да сядам над домашните.
Само че не успяваше да ме убеди. Аз смятах, че отдихът е за слабаците, а целеустремените и амбициозните трябва да работят по 24 часа на ден.
Имам приятелка, която вече 10 години не е излизала в отпуск. Десет години не се къпе нито в Черно, нито в Червено, още по-малко в Средиземно море, не се катери по върхове и вулкани, не се разхожда по кокетни европейски улички.
Тя спи по 5 часа в денонощие и упорито прави кариера, искрено вярвайки, че всяка пауза ще я върне няколко години назад. Само тялото я предава – влоши се зрението ѝ, нервите ѝ се разбиха, сърцето прескача.
Дълго време следвах нейния пример, докато не разбрах за закона на неутралното положение. Той е прост като Питагоровата теорема.
За всяка промяна в живота е необходима пауза. Почивка. Възможност да поемеш въздух, да изтриеш потта от челото, да изядеш една лазаня и да си сложиш червило. Да провериш нивото на горивото в собствения си резервоар, за да не спреш насред пътя към новото.
Не е възможно да завиеш, когато караш на пълна скорост. Нереално е да излезеш от гората, ако не се спреш, за да определиш посоката. Никой не може да изкара 6 часа в училище без междучасия.
Паузите са необходими на всяка крачка: преди скок във водата, преди удрянето на последния акорд при изпълнение на Бетховен или изпяването на най-високата нота в романса, преди излизането на сцената или влизането в нова връзка. Преди да излъжеш или преди да кажеш истината.
Ние спираме по празници и на червен светофар. Фигуристите – преди изпълнението на троен тулуп. Шахматистът – за да обмисли следващия си ход. А ако игнорираме паузите и се носим напред с 200 км в час, ще ни спрат обстоятелствата – простудите или по-тежки болести, аварии, пожари и земетресения.
В живота всичко е ритмично – ден-нощ, зима-лято, вдишане-издишане. Даже в дискотеката се редуват бързи и бавни песни. Даже във фитнеса се почива между сериите.
Така че прав е бил този просветлен непознат, който е казал, че в живота задължително трябва да има моменти, в които нищо не правим и нищо не ни се случва – просто седим и гледаме света. А светът в това време ни наблюдава.
Още по темата:
Какво превръща едно дете в щастлив човек
Мързеливото родителство създава щастливи деца
Как да развиваме дете, което не се интересува от нищо- съветът на един психолог
