Виждам те. Стоиш си на опашката в супермаркета в късите си шорти (и крака без грам целулит) и полепналата тениска. Стоиш там, раздразнена на чакането, прелистваща нервно някакво жълто списание. Знаеш ли какво още виждам? Изражението на лицето ти, което ясно показва какво мислиш – че съм „лоша“ майка. Аз съм на същата опашка, но вместо лежерно да чета клюки, се опитвам да спра децата си да вдигнат магазина във въздуха.
Виждала съм този поглед стотици пъти и дори съм чувала коментари. Насочени към децата ми:
„Сигурно не те попляскват достатъчно вкъщи, нали?“, които намекват, че не сме достатъчно твърди родители.
Или към мен: „Май наказанието не върши много работа, а?“. Намеквайки, че не се справям особено добре.
Нека да ви разкрия една тайна: разпознавам отлично тези коментари и погледи, защото преди аз бях тази, която ги раздаваше с лекота. Аз бях от тези, които казват: „Моите деца НИКОГА няма да правят така!“, или: „Моите деца никога няма да се държат ТАКА на масата!“, или: „Моите деца никога няма да ядат ТАКИВА неща!“.
Аз бях перфектната майка, докато не родих.
Дори тогава успях да задържа нещата за известно време. Сигурна съм, че Брок не беше близвал сок от кутия, докато навърши 4. Но по времето, когато и третото се появи, човек се изправя пред определени избори. Когато двете по-големи момчета пият сок след тренировка, ще трябва да решиш дали един сок от кутия седмично ще убие едногодишното ти дете. Вероятно не. А дали писъците му в продължение на 20 минути в колата на път за вкъщи ще те убият? Доста вероятно. Така че даваш на бебето един сок и срещаш ОНЗИ поглед. От типа „Не мога да повярвам, че тя току-що даде на бебето си сок от кутия!“.
Или когато, след като децата са си предавали вируси в продължение на седмица, а мъжът ти е извън града и хладилникът е празен, ще трябва да решиш дали имаш силите да отидете до магазина. Всички. Буквално ще препускаш през него, ще вземаш само най-необходимото и ще бързаш към касата, за да видиш, че има десетки хора пред теб, и ще чакаш около вечност. И ще разбереш, че дори да си мислиш, че децата ти се държат сравнително прилично, очевидно те обсъждат новото си Лего твърде високо за човека до вас, който няма деца или има, но отдавна са пораснали. И ще получиш още един ПОГЛЕД, такъв, който казва: „Не можеш ли да ги накараш да бъдат по-тихи?“.
Така че поживей си сега. Почети списание, докато можеш. Някой ден да стоиш на опашката сама и да четеш клюки, ще е най-близкото до ваканция, което ще можеш да получиш в близките няколко години.
Ще си майка и ще знаеш, че се опитваш да направиш най-доброто, на което си способна.
И ще срещаш ОНЕЗИ погледи от хора, които нямат идея колко е трудно да си майка в действителност.
И след като се ядосаш, ще ти мине и дори ще се посмееш, и ще си помислиш: „Само почакай – и ти ще бъдеш „лоша“ майка някой ден!“.
Автор: The Intentional Mom
Още по темата:
Какво трябва да простите на приятелката си, която е отдавна в майчинство
Към родителите с малки деца: нека съм този, който го казва високо и ясно
13 от най-странните въпроси, които всяка майка си е задавала
