Обикновено малкото дете тича при мама, за да сподели и най-малкия проблем или успех. Но колкото по-голямо става детето, толкова повече започва да крие от родителите си. Това често ги поставя в неудобно положение.
Най-вероятно съученикът, който седи до него, знае повече за текущите му вълнения, отколкото вие. Мислим си, че това е дреболия, че децата трябва да имат своите тайни. Но трябва да имаме предвид, че такава потайност може да говори и за нарушени близост и доверие между родителите и детето.
Да участваш в живота на детето си, не означава да контролираш всяко негово действие. Преди всичко това е да построиш такива отношения, в които детето не се страхува да говори с родителите си за каквито и да е събития от живота си.
То може да споделя както радости, така и нещастия, обиди, гняв. И трябва да му отвърнете не с осъждане или назидание, а с подкрепа и разбиране. Какво казва детският психотерапевт Ерин Леонард за това, как да не загубим доверието на детето ни с невнимателни думи.
Защо децата не искат да говорят с вас:
Като детски психотерапевт, аз често чувам от родителите: „Той просто няма да говори с мен на тази тема“. Да чувстваш отчуждението на собственото си дете, е болезнено за нас и има още по-важни последици за самото дете.
Изследванията показват, че един от най-важните фактори за емоционалната и психологическата стабилност на детето е близостта с родителите му. Ако детето ви не споделя с вас, когато е разстроено, то е възможно вашите отношения да не са толкова близки.
Родителят може да направи две важни грешки, които да доведат до „затваряне“ на комуникацията с детето му: отричане на чувствата и неправилен избор между симпатия и емпатия.
Симпатия vs. Емпатия
Когато детето изпитва дълбок стрес от това, че чувства обида, гняв, то отчаяно се нуждае от родителя си. Само че на родителя не му е лесно да вижда как детето му страда. И първият му порив е да каже, че не си струва да се чувства по този начин.
Фразите от типа „не се разстройвай“, „не си внушавай“ сами излизат от устата ни. В резултат на това детето се срамува, че изпитва тези чувства, а това прави обидата по-дълбока. Смята, че родителят не го разбира, и то остава съвсем само с чувствата си, а това е токсично.
Детето научава урока, че да разкриваш чувствата си, причинява допълнителна болка. Затова и родителите трябва да избягват такива изрази като: Не се безпокой. Не трябва така да се разстройваш. Не се изнервяй. Не се обиждай. Ти си твърде чувствителен.
По-добре да проявят емпатия. Да приемат чувствата на детето си. Чувствата не могат да бъдат погрешни, до неприятности води начинът, по който ги управляваме. Примери на емпатия:
"Ти си разстроен. Аз също бих се разстроила."
"Притесняваш се – разбирам те."
"Това е нормално, чувстваш се разочарован и аз съм се чувствал така, когато съм бил на твоите години."
"Изнервен си, разбирам, нормално е."
"Да, неприятно е, когато някой се справя отлично с нещо, което ти засега не владееш."
"Ти се ядосваш, сигурна съм, че имаш причина за това. "
"Разкажи ми, искам да те разбера."
Когато проявите достатъчно емпатия, детето се чувства разбрано, усеща, че сте до него, олеква му, започва да изпитва желание да поиска помощ от вас.
В много случаи проявата на емпатия е единственото, от което детето се нуждае. Когато знае, че родителят му го разбира, то става по-уверено и спокойно продължава напред. Но едновременно с това да проявявате емпатия, не означава да окуражавате лошото поведение.
Например миналата седмица синът ми се върна от училище раздразнен. Влезе, тръшна вратата и хвърли якето си на пода. Аз му казах: „Ти си ядосан. Не зная защо, сигурно имаш сериозна причина и бих искала да ми разкажеш. Но не бива да хвърляш дрехите си на пода. Вдигни си якето“. Той го вдигна и веднага дойде да ми разказва как се е скарал с приятеля си. Емпатията победи.
Емпатията поражда чувството, че ви разбират, приемат ви – това веднага успокоява децата. Когато се успокоят, те могат да мислят логически и да обсъдят спокойно проблемите с вас. Това, че ги разбирате, повишава увереността им.
Никой родител не пожелава на детето си да изпитва негативни емоции, драми, да се чувства жертва, но именно признаването на тези усещания и проявата на съчувствие от страна на родителя не позволяват те да се разраснат.
Симпатията не синхронизира чувствата на родителя и детето – родителят просто се притичва на помощ и спасява детето си от негативните чувства, вместо да му помогне само да ги преодолее.
Ще дам пример. Веднъж, на връщане от вечерната тренировка по хокей, 8-годишният ми син Джими ми каза: „Мамо, днес бях най-зле от всички. Едва се движех и почти през цялото време седях на резервната скамейка“. И в мен се обадиха двата гласа – на емпатията и на симпатията. Симпатията казваше: „Милият ми той, ще звънна на треньора ти да поговоря с него. Това не е справедливо – да те държи само на пейката при резервите!“.
А гласът на емпатията: „Това е много неприятно, съкровище. Много е кофти да се справяш по-зле от останалите. Разбирам те. И на мен ми се е случвало. Нищо. Ще мине“.
В същността си симпатията е родителските опити да променят правилата, да направят изключение заради детето им, а това, в края на краищата, ще го научи да приема ролята на жертва и да чака някой да го спаси.
Това не изисква от родителя някаква емоционална инвестиция, точно обратното – той става всемогъщият спасител и това подклажда неговото его. Това е лек път, който не води доникъде. Емпатията изисква от родителя да превключи от собствените си чувства към чувствата на детето.
Това е емоционална настройка. Това е да си спомните как сте се чувствали. След като синхронизирате чувствата си, детето може да се успокои и да се заеме с решаването на проблема, да пробва един път, втори път. Това подпомага изграждането на етика и устойчивост у детето, което се учи да устоява на трудностите, да не рухва, когато нещо не се случва както му се иска.
Емпатията създава смели и силни хора. Бъдете близки с децата си, това ще се отплати многократно.
Източник: Эрин Леонард
Още по темата:
Как да убиете желанието на детето си да разказва за себе си
10 неща, които мама ми е казала като дете и са ми дали увереност като възрастен
9 тайни на обучението от известен невропсихолог
