ххххх
Когато хората разберат, че имам шест деца, обикновено реагират доста живописно. Разбира се, има дни, в които се чудя в какво съм се забъркала, тревожа се за света, който ще наследят, и се чудя какви ли са екологичните вреди, които нанася семейство като моето. Но през повечето време просто се наслаждавам на радостта да имам 6 деца. Ето няколко причини за това:
nnnnn
1. По-евтино е.
Преди няколко години, когато удари рецесията, в интервю ме питаха дали икономическата криза ще повлияе на решението ми за друго дете. Краткият отговор беше „Не“. Аз не позволявам на дреболии като здравия разум, контрола на раждаемостта и икономическите катастрофи да ми пречат да раждам бебета.
Всъщност смятам, че децата са толкова скъпи, колкото ги направиш. Разбира се, има един първоначален паричен поток, който изтича с първото дете, но ако след това имаш още няколко, всъщност получаваш максимална полза за изхарчените си пари.
Когато гледам очуканото креватче, лекьосаната количка и изтерзаното столче за хранене, виждам как сме използвали пълноценно всеки даден долар за тях.
Да не говорим за дрехите! Последните ми две бебета не са виждали нова дреха през живота си.
Разбира се, нещата ще станат доста по-скъпи, когато станат студенти, но спестяваме от доста неща и ще направя всичко възможно децата ми да получат първокласно образование. Работата през ваканциите и студентските заеми съществуват не случайно и нямам проблем с това, че децата ми ще работят, за да си плащат хубавото обучение.
Дали можеш „да си позволиш“ деца, е относително. Аз не мога да си позволя лъскава кола, но мога да имам шест деца. Има хора, които имат страхотни коли, но нямат пари за още едно дете. Всеки с предпочитанията си.
ххххх
2. Децата ти са добри.
Хората често коментират, че децата от големи семейства изглеждат много „възпитани“. Естествено, това е обобщение, но аз имам теория по този въпрос. Една от причините да са добри е, че всъщност е доста трудно да ги разглези човек. Разбира се, има деца от малки семейства, които не са разглезени, но да разлигавиш децата в многодетно семейство, е просто невъзможно. Аз просто не мога и не искам да купувам еднакви скъпи играчки и устройства на децата си. Те трябва да споделят повечето от нещата, които имат. Също така не мога да храня всяко поотделно. Ако трябва да реагирам всеки път, когато някой е гладен, ще трябва да правя сандвичи по цял ден.
Моята 6-годишна дъщеря прави сама закуската си. По-големите деца помагат на по-малките, като сипват овесените ядки в купичките и сок в чашите. Истината е, че са доста независими и желаещи да помагат –? и така и трябва.
Излиза, че деца, които са самостоятелни, не искат непрекъснато подаръци, и които са свикнали да споделят, се приемат от хората като „възпитани“.
ххххх
3. Така или иначе не спиш.
Да погледнем истината в очите – когато имаш малки деца, нямаш време да спиш, да излизаш по заведения и дори да ядеш. На работа те бъркат със зомби и никъде не ходиш без памперс в чантата си. Всяко пътуване с преспиване изисква миниван, претъпкан със сгъваеми креватчета, детски колички и 12 комплекта дрехи за преобличане на бебето, което честичко повръща. Ти вече си затънал в родителската рутина и няколко деца в повече няма да направят положението много по-тежко. Ако си имал едно дете и сега имаш второ, по-трудното вече е минало. Разбира се, от време на време става доста напечено, но всеки път, когато запишеш 1 точка в графата с недостатъците, 100 точки отиват в графата „Това е прекрасно!“. Това са резултати, които мога да преживея.
ххххх
4. Имаш вградена система за забавление.
Не чувам „Скучно ми е“ много често. Вероятно защото за мен това е знак, че някой трябва да си оправи стаята, или защото децата ми знаят, че моят отговор е „Само скучните хора скучаят“. Но всъщност основната причина за това е, че децата ми си имат постоянни другарчета за игра. Разбира се, те се карат, но най-често просто изчезват в мазето или на двора за часове. Не е нужно мама да ги забавлява. Обичам да правя разни неща с децата си, но идеята да играя с Барбита ме ужасява. Мои приятелки мами са ми споделяли, че заниманията с Барби губят своя чар след навършване на 35 години.
5. Общуват лесно.
Случи се така, че най-голямото ми дете е с аутизъм. Ако имате дете с проблеми в общуването, социалните умения и въображението, можете да оцените ползата от три по-малки сестри под 5 години. Момичетата непрекъснато му говорят, включват го в игрите, въвличат го във въображаемите си пиеси и го правят, сякаш им е професионално задължение. Той просто не може да избегне социализацията – яде с тях, къпе се с тях, споделя стаята си с тях. Дали имам голямо семейство заради аутизма? Не, но най-доброто от всичко, което направих за него, беше това, че му осигурих братчета и сестричета. Синът ми е част от глутницата и аз имам много по-високи очаквания от него сега, защото той тегли своята част от семейната каруца заедно с останалите.
6. Познай кой няма да отиде в дом за престарели хора!
Позна! Тези шест души могат да се редуват да ме канят на гости. Дори мога да имитирам лека инконтиненция, за да им отмъстя за 12 години сменяне на памперси. А те трябва да се смятат за късметлии – няма да им се налага да сменят памперсите на трима души едновременно, както често се случва на някои от нас.
х
Причина бонус: Тези личица ще ви я разкрият.
Джули Коул (Julie Cole) е майка-боец - има шест малки деца и е съсобственик на Mabel’s Labels Inc. Тя е много популярна сред канадските майки и участва в предавания и лекции за родителството. В нейният блог има купища информация за отглеждането на бебета и деца, за възпитанието им, за баланса и много други важни неща. Всичко е поднесено с чувство за хумор и реализъм.
Блогът и е:www.thebabymachine.com
Още по темата:
Правилата на едно успешно семейство с 12 деца
Първото, второто и третото дете
12 признака на здравословна/нездравословна семейна среда
В моята градина цветята растат свободни
