Ще стане ли читател детето ми? Нека само да реши!

Ще стане ли читател детето ми? Нека само да реши!

Когато се роди синът ми, аз ЗНАЕХ, че той ще е страстен читател – също като мен.

В ума си бях подготвила списък от книгите, които трябва да прочете, и дори реално бях накупила голяма част от тях, за да съм готова, когато – след 5–6 годинки най-много – моментът настъпи.

За да покажа чрез личен пример колко важни са книгите, аз му четях на глас, докато той гукаше на одеялцето си, и дори заспиването му приемах като знак за благотворното влияние на книгите над бебешкия му мозък.

Синът ми растеше – умно, съобразително дете, което упорито и последователно отказваше да играе с която и да е от развиващите играчки, с които го бях заобиколила. Той категорично отказваше да проумее защо трябва да пъха разни предмети в разни дупки, от разноцветните пирамиди и кубчета изпадаше в абсолютна досада, която изразяваше шумно и недоволно.

Детето ми искаше да гледа – хората, света около него и да – по възможност реклами и филмчета. Разбира се, аз ограничавах телевизията, но това по никакъв начин не прехвърляше интереса му към „полезните“ неща – образователни играчки и детски книжки.

Като споменах книги – не искаше да ги докосва, мразеше стихчетата и единственото, което желаеше за приспиване, беше малко боричкане с възглавници и после разказване на приказка на глас. Научи се да говори на 2,5 години, а буквите започна да разпознава на 7 – когато тръгна на училище. Сега е на 12 и чете, макар и не толкова и точно това, което очаквах.


Хубавото е, че аз осъзнах няколко много важни неща:

 

1. Не бива да товарим децата си с нашите очаквания – аз съм аз, той е той – с неговите интереси, предпочитания и желания. Не е редно да проектираме мечтите си върху други човешки същества, още по-малко върху децата си. Ако детето ни не отговаря на плановете ни, то трябва да сменим плановете, а не да притискаме или да се разочароваме от детето си.

 

2. Всяко дете се развива със собствено темпо. Това означава, че ако едно дете е научило буквите на 4 години, то просто е по-бързо, но не задължително и по-умно.Някои деца се развиват спокойно и точно тогава, когато това е необходимо за тях, а не за родителите им или околните.

 

3. Децата днес са различни от децата преди. Не можем да очакваме, че децата ни ще харесват книжките за Карлсон например, който на практика е един дебеличък чичко с перка на гърба, ако те от 4-годишна възраст са фенове на Спайдърмен и Батман… Конкуренцията между книгите от XIX и XX век, с историите от XXI век е като битка с предизвестен край.

4. Светът е различен – децата ни получават, възприемат и обработват много по-големи количества информация от нас на тяхната възраст и тяхното възприятие на света е различно от нашето. Трябва да приемем, че уменията, които ние (или по-точно нашите родители) сме смятали за важни да придобием на 5–6 години, в момента се подразбират и не са критично важни в техните очи.

За тях е важно да се научат да работят с мобилен телефон, да включват телевизора и дивидито и дори да работят с компютъра – защото това са нещата, които почти всяко 6–7 годишно дете умее да прави.

 

5. Книгите или носителите на информация са други – да си признаем – едно време четяхме, защото просто нямаше какво друго да правим. Доколкото имаше телевизия, тя беше ужасно скучна, а детските предавания бяха ограничени до 10 минути дневно – „Лека нощ, деца!“, а в събота в „Панорама“ – инспектор Дю-дю и Розовата пантера.

После се появиха видеото, дивидито, десетките телевизионни програми, интернет,  YouTube и още, и още… Безспорно визуалните носители на информация я предоставят по по-лесен, смилаем и атрактивен начин – със звук, картина, бързо променящо се действие. Да, книгата развива въображението и описва чувства и мисли, които не могат да бъдат пресъздадени с филми.

Но също така изисква повече усилия, което винаги ограничава развитието на дадена медия. Детето ми днес чете много по-малко книги от мен на неговата възраст, но парадоксално – знае повече неща от мен – защото търси информация в гугъл, гледа клипчета в YouTube и коментира интересни теми с приятелите си в скайп.  


6. Авторитетите са различни. Няма нито една книга, която да съм препоръчала на сина ми и която той да е харесал. Нито една. И това не е някаква негова съпротива (защото той е много кооперативно и добро дете) на някаква моя настойчивост (защото аз не съм привърженик на насилието към децата), а искрена липса на интерес.

Книгите от моето детство имат или твърде тежки граматически и стилистически конструкции, или остарели думи, които той не разбира, или истории, които са неадекватни за сегашната реалност. Книгите, които той чете с интерес, са тези, които са му препоръчани от негови приятели, или такива, за които е прочел в интернет.

Той маниакално си поръчва книги, които са издадени от влогъри или са написани по филми, които харесва. Обожава да чете книги с инструкции за любимите му игри.

 

7. Не бива да проявяваме предразсъдъци. Ще дам за пример прословутата книга „Дневникът на един дръндьо“. Тя много бързо стана хит и сред българските деца, но далеч не заради това, че родителите я купуваха – не, самите деца я препоръчваха от уста на уста, обсъждаха и след това искаха от родителите си.

Аз лично съм говорила с няколко приятелки, които дори забраняваха на децата си да я четат, защото „е глуповата, само в картинки и почти няма текст“. На базата на това, аз си бях изградила негативно мнение за нея, но упорството на сина ми ме накара един ден да седна и да се зачета (въпреки че не ми допадаше, аз все пак му купувах всеки следващ том).

Честно казано 5-те страници, които прочетох, ме разсмяха от сърце. Да, в тях нямаше художествени метафори, внушения за доброто и вдъхновяващи мисли, но, о, колко забавно реалистична беше!

 

Аз продължавам да припомням на сина ми да чете, защото искам да създам навика за разгръщането на книга,  за четенето на текстове и заобработка на по-големи обеми от информация.

 

Разчитам на него с порастването да разбере възможностите, които книгите предоставят, и сам да започне да обогатява библиотеката си – била тя реална или виртуална. Но решението - дали и какво - ще вземе сам.

 

Още по темата:

Децата са други, различни

Обратната страна на ранното детско развитие

Как да попълним детската библиотека с любими и четени книги - от 0 до 7 години