Момиченце на около 7 години седна до мен на пейката.
- Здравей – казвам ѝ.
- Здравей – въздъхва тя.
- Нещо си тъжна?
- Да – въздъхва отново.
- Ще ми разкажеш ли?
- Да – и пак въздишка.
Мълча и чакам. Така си седим. Аз – голямата и тя – малката.
- Вчера си загубих чорапа – заговори тя, – а днес отивам при баба. А баба много ми се кара, когато загубя нещо. А аз загубих чорапа, който тя ми подари…
- Разбирам, кимам аз.
- Търсих, търсих… но не намерих. И не съм искала да го изгубя. Просто сигурно не съм забелязала как е паднал, като се преобличах в училище. Аз все губя нещо…
- И аз – въздъхвам.
- Наистина ли? – момиченцето се обръща и ме поглежда удивено с огромните си сини очи. – Дори чорапи?
- Тях най-много – потвърждавам.
- Амаааа, Вие сте голяма!
- Голяма съм – кимам.
- Но възрастните не губят нищо!
- Губят. Но се случва толкова да ги е срам от това, че не си признават. А може и на тях, като са били деца, да са им се карали за загубени чорапчета. И ето, пораснали са. И сега сами на себе си се карат.
- А вие сърдите ли си се, когато загубите нещо?
- Вече не. Напротив, мъчно ми е за мен. Представям си, че съм малка и мислено се галя по главата, за да се успокоя.
- Измислих! Ще си представям, че баба е малко момиче. Аз лесно се разбирам с момиченца, най-добре с по-малки от мен. Значи баба ще е на 4 години!
- Става – кимам одобрително – И какво ще ѝ кажеш за чорапа?
Въздиша.
- Ще кажа, че много ми е мъчно. И ще я помоля да си припомни каква е била на моята възраст… Как мислите, дали ще се получи?
- Не знам – отговарям честно. – Не с всички работи. Но важното е ти самата да не си се караш за чорапа. Представи си, че си голяма, и се погали успокоително по главата.
- Благодаря!
Кимам.
Родители, не се карайте на децата си, ако загубят нещо, не се карайте и на себе си, ако го направите. Спокойствието и увереността в себе си са по-важни от чорапите.
Източник: Лена Лиговская
Още по темата:
Посвещава се на майките със спокойни деца
Страшна ли е родителската любов
