В забързания и динамичен свят на родителите, доминиран от крайни срокове, графици, преследване на цели, резултати и постижения, детската игра изглежда като несериозно занимание на детството, чиято единствена цел е да доставя удоволствие на децата ни. Подобно схващане не може да е по-далеч от истината.
Всъщност играта е най-разпространеният начин за придобиване на знание сред бозайниците в природата. Всички най-интелигентни животни играят, за да учат, и това не е приумица на природата, а еволюционно издържан метод, установен по пътя на подбора – „много по-сериозен от най-сериозните наши учебни методи“ (Идрис Аберкан).
Въпреки, че експертите по детско развитие са единодушни за огромните ползи от свободната игра, през последните няколко десетилетия се наблюдава рязък спад във времето, което децата прекарват в свободна игра, съпроводен с увеличение на тревожността, езикови, социални, емоционални, когнитивни дефицити, екранна зависимост, затлъстяване… списъкът е дълъг. Изглежда, с намаляването на играта, намалява адаптивността на децата към живота – доказателство за нейното важно еволюционно значение.
Какво е свободна игра и какви са ползите от нея?
Свободната игра са неструктурираните, избрани и насочвани от детето занимания, в които то е творец и активен участник. Това е като да работиш това, което искаш, когато и колкото искаш и по начина, по който искаш. Играта е работата на детството.
В свободната игра детето е активен творец, а не пасивен потребител на нечии чужди светове. Децата развиват мисленето и въображението си, създавайки сами желаните от тях светове. Свободната игра повишава креативността и находчивостта.
Като създател и господар на играта, който я направлява, детето носи отговорност и се научава да разчита на себе си. Затова свободната игра подобрява самостоятелността и саморегулацията.
Свободната игра е безопасна лаборатория, в която детето експериментира на принципа проба – грешка, опитвайки различни стратегии, докато стигне до работещо за него решение на проблем. Това подобрява гъвкавостта и адаптивността, мисленето, планирането, намирането и вземането на решения.
В свободната игра детето притежава висока вътрешна мотивация за това, което прави. Тя подобрява концентрацията. Дори и ние, възрастните, не бихме могли да задържим вниманието си задълго на безинтересна лекция, а често се караме на децата си, че не внимават по време на външно наложени им скучни дейности. Завидното съсредоточение, което проявяват децата по време на свободната игра, често ни показва, че проблемът с концентрацията им най-често е проблем на мотивацията и интереса от дейността.
Истинската игра не е ориентирана към конкретна цел. Тя е игра заради играта, наслада от процеса. Тя е случване „тук и сега“, която не е насочена към бъдещ резултат. Резултатът е процесът. Завършеност може и да няма. Свободната игра учи на радост от процеса и те потапя в състоянието на истински творчески „поток“.
Свободната игра помага на детето да опознае себе си, своите силни страни и интереси. В нея то може да изрази най-пълно себе си, да бъде този, който иска, да даде експресия на чувствата си, да отиграе въпросите и ситуациите от живота, които го вълнуват и тревожат, да създаде себе си.
Свободната игра с приятели и връстници
Свободната игра може да се осъществява самостоятелно от детето или още по-добре – заедно с негови приятели и връстници. В „социалната“ свободна игра децата развиват ценни умения за общуване като умението да си сътрудничат, да споделят, да формират приятелства, да преговарят и решават конфликти, да правят компромиси, да проявяват емпатия и разбиране, да се съобразяват с другите, да помиряват различията, да разчитат вербалните и невербалните сигнали на общуване, изпращани от другите, да заявяват, отстояват и прокарват собствената си позиция и… много други умения, изграждащи тяхната социална и емоционална интелигентност.
Ако свободната игра е „двигателят“, то скуката е горивото. Скуката подхранва въображението и генерира идеи – тя е необходимата тъмнина преди „зазоряване“.
Не изпитвайте угризения, че детето ви скучае/играе и така пропуска ценно време за развитието си. Дайте му правото да скучае. Скуката е ценна мотивация и стимул, за да се постарае детето да измисли нещо и да я преодолее.
Ако досега сте изпълнявали ролята на аниматор на пълен работен ден, който се е опитвал да избави детето си от всяка скука, започнете бавно да се оттегляте от този процес и да прехвърляте върху него отговорността за интересно прекарване на времето.
Свободната игра и екраните
Това са две взаимоизключващи се неща. Екраните са враг на свободната игра. Детето пасивно консумира това, което някой друг е създал и му предлага. Стоейки пред екрана мозъкът му в повечето случаи се намира в полуспящо състояние – ЕЕГ данни показват, че преобладават т.нар. алфа-вълни на мозъка – характерни за отпуснатото и полусънено състояние. Накратко – тялото е будно, мозъкът спи.
Играчки и инструменти на свободната игра
Добре е да сме осигурили среда, в която децата да могат да намерят достатъчно материали и ресурси, съобразени с интересите им – за рисуване, майсторене, конструиране, интелектуални занимания, предмети от бита и др., между които сами да избират. Важно е да се придържаме към принципа – пасивните играчки създават активни деца, а активните играчки – пасивни деца. По-малкото е повече. Претрупването с играчки не стимулира, а обратното – потиска въображението и мисленето. Въображението се развива в условията на лек дефицит, на стремеж и копнеж. Ако децата играят навън – безспорно най-желателната среда за свободна игра – те вече имат всичко необходимо на свое разположение (природни материали).
В заключение – свободната игра е ключов фактор за доброто физическо и психично здраве на децата ни, доказано стимулиращ развитието им и подобряващ академичните постижения. Добре е да преосмислим отношението си към свободната игра и да я превърнем в приоритет в претъпканите графици, с които затрупваме децата си.
Ползите за родителите от свободната игра на децата също са безспорни – повече време за себе си и нещата, които обичате да правите, по-малко напрежение и умора, по-малко разходи за потребление на забавления.
Автор:
Eлена Петрова - майка на три деца, юрист и кандидат-магистър по психология. Автор на статии и Фейсбук страница, посветена на осъзнато родителство – „За Майките и Хората“. Автор на книгата „Очакваме близнаци“.
Още по-темата:
10 житейски умения, на които да научим детето си до 10-годишната му възраст
Какво превръща едно дете в щастлив човек?
Какво да правим с децата през лятото - седмица 2
