Iveta Tsvetkova

1. Две истини и една лъжа

Нека всяко дете да намисли по 3 твърдения за себе си – две верни и едно невярно.

Например: Обичам котки. Мразя спагети. Миналата година ходих на сафари.

1. Екипен пъзел – помага да разберем ролята на всеки участник в екипа

Необходими материали: 4 пъзела от по 100 или 200 части.

Как се играе: Разделете класа на малки групи и на всяка група дайте равен брой парчета от пъзел, като предварително разбъркате заедно парчетата от 4-те пъзела. Крайната цел е всички отбори максимално бързо да завършат своите пъзели.

1. Забележи приликите и разликите

Необходими материали: Осигурете карти, върху които има различни животни или хора.

Как се играе: Покажете на децата 2 карти на различни хора – например възрастен човек и малко дете. Помолете ги да посочат общите черти между тях. После обсъдете и по какво се различават. Дискутирайте колко е хубаво, че си приличаме и едновременно с това всеки от нас е уникален. Напоменете за пръстовите отпечатъци, коментирайте чувствата, които изпитваме, усещанията на телата ни на студ, жега и т.н.

Можеш ли да кажеш азбуката по-бързо от другите? Тук е почти същото, само че трябва да пишеш буквите на въображаема дъска!

Ти си много добър в изрязването, в баскетбола, когато си правиш прическа?  Гениално!… А с другата ръка какво се получава?

Време: 5 мин. Материал: лист хартия, химикалка. Участници: сам.

 Слушай много внимателно търсения звук и намери бързо три думи, които започват със същия звук. Най-често първата дума се намира много лесно, но не е така за следващите две!

Упражнение 6: Моят китайски портрет

Да направиш своя китайски портрет ще ти позволи да се опознаеш по-добре, да изразиш предпочитанията си, вкусовете си, това, което обичаш и харесваш.

Нашите качества съставляват нашата идентичност и нашата сила. Да назовеш качествата си, означава да признаеш кои неща вършиш добре и с какво помагаш на другите и на света.

Тази малка игра ни позволява да разберем нещо важно: можем да станем каквито пожелаем. Атлетични като кон, могъщи като дъб. Въпрос на избор е!

Почти всяка родителска среща започва или завършва със събирането на пари, и то за основни неща – ремонт на шкафчетата, купуване на килими, почистване, боядисване… А децата се нуждаят още и от игри, играчки и изобщо полезни забавления – все пак прекарват най-малко 8 часа в едно помещение.

За много деца есента е време за раздяла с родителите, напускане на сигурното убежище на дома и навлизане в широките двери на „света“. Независимо дали тръгват на ясла, детска градина или на училище, предстоящата раздяла поражда тревожност у децата, но най-вече у самите родители. Можем да разгледаме адаптацията към новата есенна програма от друг ъгъл – като един емоционален процес, който първо „се случва“ с родителя и оттам преминава у детето, влияейки на всички останали участници в процеса – възпитатели, учители, връстници.

Конфликтите са неизбежна част от общуването между хората. Да се научим как да ги разрешаваме конструктивно, е ключово социално умение, подпомагащо удовлетворяването на две основни човешки потребности – от свързаност и принадлежност. Проблемите, които децата срещат при общуването с други деца, са чест повод за притеснение у родителите.