Важните социални умения на детето ви преди училището да започне

Родителите на малки деца често се тревожат дали децата им имат достатъчно академични знания:

„Дали Пепи вече знае таблицата за умножение?“

„Защо Кати не може да решава текстови задачи?“

„Кога Ники ще може да смята до 500?“

И макар че съм съгласна, че ранното детско развитие дава добри основи за придобиването на академични знания по-късно, то много родители ще бъдат изненадани да разберат, че социалните умения в училище са много по-тясно свързани с успеха като възрастни, отколкото знанията по определени предмети.

Според едно проучване от 2015 г. децата, които общуват по-добре в училище, се справят по-добре в живота като възрастни.

Независимо колко добре четат или колко пари печелят родителите им, учениците в предучилищен клас, които са показали по-добра компетентност в общуването, е по-вероятно да завършат висше образование, да започнат работа и да не влязат в затвора от тези деца, които имат ниско ниво на социална компетентност.

И докато много родители и училища предпочитат да намалят играта и общуването за сметка на учебните часове и взетия материал, всъщност социалните умения са тези, които ще предопределят успеха на децата им.

Ето списък с 5 важни социални умения, които да развивате в детето си:

1. Как да играе с другите.

Играта е мощен катализатор на развитието в ранните години. Докато играе, детето се научава да преговаря, да решава проблеми, да се редува, да споделя и да експериментира.

Можете да помогнете на детето си да придобива тези умения, като му осигурявате достатъчно свободно време за игра с други деца.

2. Как да решава проблеми.

Много е изкушаващо да се втурнем и да оправим всяко възникнало пред детето ни затруднение. Често отнемаме обекта на спора, наказваме, разделяме децата в различни стаи.

Ние сме доста добри в решаването на проблеми, защото имаме МНОГО ПРАКТИКА в това. И като оставим настрана случаите, в които се налага да се намесим заради безопасността, децата ни също се нуждаят от практика.

Така че следващия път, когато детето ви има проблем, подканете го да е активно в разрешаването му. Помолете го да опише какво се е случило, заедно обсъдете варианти и се спрете на един от тях.

Вие пак участвайте в процеса, но вместо вие да решавате проблема, оставяте детето си да го направи, като задавате насочващи въпроси, например: „Какво мислиш, че може да се направи?“.

Да учите детето си да решава проблеми, означава да го научите и да се проваля, и да опитва отново, което е само по себе си още едно критично важно житейско умение.

Когато попитаме децата дали проблемът е решен, ние им даваме възможността да оценят случилото се и да направят подобрения, ако са необходими. Важно е да умеят да се учат от грешките си и да продължават напред.

3. Как да идентифицира и назовава истинските си чувства.

Децата, които са чувствителни към чувствата на околните, общуват по-добре. Можете да развивате това умение, като обръщате внимание на емоционални изблици и като наименувате емоциите, които изпитвате вие или други хора.

Можете да го правите не само у дома („Като гледам брат ти, не мисля, че се забавлява от тази игра.“ „Изглеждаш много щастлив, че си спечелил, направо сияеш!“), но също и да обсъждате чувствата, докато четете приказки („Как мислиш, че се е почувствал той, когато това се е случило?“).

Приказките са пълни с конфликти и емоции – много често това е основната завръзка в тях. Когато ги обсъждате, за детето е много по-лесно да се включи, защото самото то не е емоционално ангажирано с историята.

От тази удобна странична гледна точка те могат по-спокойно да обмислят чувствата, които се вихрят на страниците, и да прилагат наученото в реалния живот след това.

Друго нещо, което трябва да имате предвид, е фактът, че според някои проучвания времето, прекарано пред устройства, може да намали уменията на децата да разпознават емоциите на другите.

Така че положете усилия детето ви да прекарва достатъчно време в игра и живо общуване с други хора.

4. Как да помага на другите.

За да могат да идентифицират нуждата от помощ и да я предложат, децата трябва да умеят да виждат отвъд собствените си нужди и да разпознават тези на другите.

Когато забелязвате и хвалите детето си за това, че е помогнало на някого, вие го стимулирате да продължава да го прави.

Давайте възможност на детето си да помага в семейството – да носи една от чантите от магазина, да ви подаде памперса за бебето, да помогне на сестра си да се облече – и след това му благодарете искрено.

Забелязвайте хората около вас, които ви помагат, и изказвайте благодарността си на глас, било то в магазина или на улицата. Тук ще ви дам и една много забавна подсказка.

За моите момчета, вманиачени на тема супергерои, сравняването на добрите хора със супергерои ги кара да се чувстват като Батман само защото са ми помогнали с нещо дребно вкъщи.

5. Как да контролира импулсите си.

Контролът върху импулсите е част от изпълнителните функции на предфронталния кортекс на мозъка. Тази област не завършва развитието си до началото на живота ни като възрастни, но най-бързо се развива, докато детето е малко. Ето защо детето трябва да има възможността да практикува това умение.

Това може да звучи като прочутото изследване, в което детето трябва да се научи да отлага удоволствието и да не яде веднага дадените му бонбони, но може и да бъде заучено с помощта на игри.

Например игрите с движение, в които детето трябва внезапно да спре (Музикални столове, Замръзни и др.), го учат да сменя „предавките“ рязко и да овладява импулса си да продължи с движението.

Ролевите игри също са чудесен инструмент за изграждане на тези умения. Когато детето приема ролята на персонаж, то трябва да планира поведението си, да изчаква репликите на други хора и да спазва правила.

То се учи да мисли извън собствената си перспектива и да мисли и действа от точката на друг човек, вместо просто да прави това, което иска.

Нашето забързано общество може да ви заблуди, че детето ви се нуждае от повече и повече академични умения – колкото по-скоро, толкова по-добре.

Но реалността е друга – колкото повече житейски умения придобие в ранното си детство – и то чрез бавния и последователен процес на играта и общуването, комуникацията в семейството и наблюдаването на света наоколо – толкова по-успешно ще бъде то като възрастен.

Автор: Аманда Морган, Източник: https://www.mother.ly/