Важните социални умения на детето ви преди училището да започне

Важните социални умения на детето ви преди училището да започне

Родителите на малки деца често се тревожат дали децата им имат достатъчно академични знания:

 

„Дали Пепи вече знае таблицата за умножение?“

„Защо Кати не може да решава текстови задачи?“

„Кога Ники ще може да смята до 500?“

 

И макар че съм съгласна, че ранното детско развитие дава добри основи за придобиването на академични знания по-късно, то много родители ще бъдат изненадани да разберат, че социалните умения в училище са много по-тясно свързани с успеха като възрастни, отколкото знанията по определени предмети.

 

 

Според едно проучване от 2015 г. децата, които общуват по-добре в училище, се справят по-добре в живота като възрастни.

Независимо колко добре четат или колко пари печелят родителите им, учениците в предучилищен клас, които са показали по-добра компетентност в общуването, е по-вероятно да завършат висше образование, да започнат работа и да не влязат в затвора от тези деца, които имат ниско ниво на социална компетентност.

 

И докато много родители и училища предпочитат да намалят играта и общуването за сметка на учебните часове и взетия материал, всъщност социалните умения са тези, които ще предопределят успеха на децата им.

 

Ето списък с 5 важни социални умения, които да развивате в детето си:

 

1. Как да играе с другите.

Играта е мощен катализатор на развитието в ранните години. Докато играе, детето се научава да преговаря, да решава проблеми, да се редува, да споделя и да експериментира.

Можете да помогнете на детето си да придобива тези умения, като му осигурявате достатъчно свободно време за игра с други деца.

 

 

2. Как да решава проблеми.

Много е изкушаващо да се втурнем и да оправим всяко възникнало пред детето ни затруднение. Често отнемаме обекта на спора, наказваме, разделяме децата в различни стаи.

Ние сме доста добри в решаването на проблеми, защото имаме МНОГО ПРАКТИКА в това. И като оставим настрана случаите, в които се налага да се намесим заради безопасността, децата ни също се нуждаят от практика.

Така че следващия път, когато детето ви има проблем, подканете го да е активно в разрешаването му. Помолете го да опише какво се е случило, заедно обсъдете варианти и се спрете на един от тях.

Вие пак участвайте в процеса, но вместо вие да решавате проблема, оставяте детето си да го направи, като задавате насочващи въпроси, например: „Какво мислиш, че може да се направи?“.

Да учите детето си да решава проблеми, означава да го научите и да се проваля, и да опитва отново, което е само по себе си още едно критично важно житейско умение.

Когато попитаме децата дали проблемът е решен, ние им даваме възможността да оценят случилото се и да направят подобрения, ако са необходими. Важно е да умеят да се учат от грешките си и да продължават напред.

 

3. Как да идентифицира и назовава истинските си чувства.

Децата, които са чувствителни към чувствата на околните, общуват по-добре. Можете да развивате това умение, като обръщате внимание на емоционални изблици и като наименувате емоциите, които изпитвате вие или други хора.

Можете да го правите не само у дома („Като гледам брат ти, не мисля, че се забавлява от тази игра.“ „Изглеждаш много щастлив, че си спечелил, направо сияеш!“), но също и да обсъждате чувствата, докато четете приказки („Как мислиш, че се е почувствал той, когато това се е случило?“).

Приказките са пълни с конфликти и емоции – много често това е основната завръзка в тях. Когато ги обсъждате, за детето е много по-лесно да се включи, защото самото то не е емоционално ангажирано с историята.

От тази удобна странична гледна точка те могат по-спокойно да обмислят чувствата, които се вихрят на страниците, и да прилагат наученото в реалния живот след това.

Друго нещо, което трябва да имате предвид, е фактът, че според някои проучвания времето, прекарано пред устройства, може да намали уменията на децата да разпознават емоциите на другите.

Така че положете усилия детето ви да прекарва достатъчно време в игра и живо общуване с други хора.

 

4. Как да помага на другите.

За да могат да идентифицират нуждата от помощ и да я предложат, децата трябва да умеят да виждат отвъд собствените си нужди и да разпознават тези на другите.

Когато забелязвате и хвалите детето си за това, че е помогнало на някого, вие го стимулирате да продължава да го прави.

Давайте възможност на детето си да помага в семейството – да носи една от чантите от магазина, да ви подаде памперса за бебето, да помогне на сестра си да се облече – и след това му благодарете искрено.

Забелязвайте хората около вас, които ви помагат, и изказвайте благодарността си на глас, било то в магазина или на улицата. Тук ще ви дам и една много забавна подсказка.

За моите момчета, вманиачени на тема супергерои, сравняването на добрите хора със супергерои ги кара да се чувстват като Батман само защото са ми помогнали с нещо дребно вкъщи.

 

5. Как да контролира импулсите си.

Контролът върху импулсите е част от изпълнителните функции на предфронталния кортекс на мозъка. Тази област не завършва развитието си до началото на живота ни като възрастни, но най-бързо се развива, докато детето е малко. Ето защо детето трябва да има възможността да практикува това умение.

Това може да звучи като прочутото изследване, в което детето трябва да се научи да отлага удоволствието и да не яде веднага дадените му бонбони, но може и да бъде заучено с помощта на игри.

 

 

Например игрите с движение, в които детето трябва внезапно да спре (Музикални столове, Замръзни и др.), го учат да сменя „предавките“ рязко и да овладява импулса си да продължи с движението.

Ролевите игри също са чудесен инструмент за изграждане на тези умения. Когато детето приема ролята на персонаж, то трябва да планира поведението си, да изчаква репликите на други хора и да спазва правила.

То се учи да мисли извън собствената си перспектива и да мисли и действа от точката на друг човек, вместо просто да прави това, което иска.

 

Нашето забързано общество може да ви заблуди, че детето ви се нуждае от повече и повече академични умения – колкото по-скоро, толкова по-добре.

Но реалността е друга – колкото повече житейски умения придобие в ранното си детство – и то чрез бавния и последователен процес на играта и общуването, комуникацията в семейството и наблюдаването на света наоколо – толкова по-успешно ще бъде то като възрастен.

 

Автор: Аманда Морган, Източник: https://www.mother.ly/

 Още по темата:

Защо децата се нуждаят от много малко

15 начина да прекараме време със семейството си без телевизор и устройства

Учудващото откритие на Гугъл. Втора част.