Защо гледам сериали? Защото ме разсейват! От нелекото ежедневие и еженощие на една майка на двама ученици. Като ги гледам, не мисля изобщо за децата, училището, сополите и т.н.
Само не мога да гледам индийски сериали. И не защото нещо имам претенции към съдържанието – не, аз така и не успявам да стигна това съдържание, защото сюжетът там се движи със скоростта, с която моите деца си обуват обувките… Просто нямам сили и това да чакам в тоя живот…
Ето миналата седмица, докато режа моркови за супата, гледам историческия сериал „Борджия“ и по-точно сцената, в която погледите между Чезаре и Лукреция (брат и сестра) намекват за нещо повече от роднинска привързаност между двамата, и си мисля: „Еми така е, едно време, като се родят и хоп – на дойките, хоп – после на бавачките, разделени в едни огромни палати, и децата нямат връзка помежду си…
Ето моите двамата, не просто не се гледат любовно, ми направо ще се изпобият. Което е разбираемо, като живеят от 12 години в една стая от 12 квадрата… Но пък е добре, че не се мразят чак толкова като Чезаре и Джовани, че единият да прободе с меч другия… То пък и мечове вече няма, слава богу… Само ножове, и то тъпи като тоя, с който кълцам тия моркови…
После гледам съчувствено как отровеният Папа Александър VI повръща чернилка върху някакъв клет кардинал и хем ми е жал, хем се сещам Тони как повръща това лято, като ходихме на морето… И нямаше никакви кардинали наоколо, само аз и любимата ми лятна рокля… Е, нищо де, хората отравяне с кантарела преживяват, аз една рокля съм зажалила…
После решавам да се разсея малко с последните сезони на Гейм оф Троунс (защото там има двойно тръпка – хем се ядосваш на героите, хем на сценаристите). Гледам Денерис какви ги върши и се сещам за класната на сина ми – каква руса сладуранка беше в първи клас, в какъв дракон се превърна на втората година… И никакви тайни и явни родителски съюзи не успяха да я мръднат. Добре че накрая директорката, г-жа Белева, дето уж ѝ беше приятелка, ѝ заби нож, така де, уволни я изненадващо, че сега чакаме да видим кой ще е новият владетел, т.е. класен ръководител.
Когато много ми дотежи и се изнервя – децата се инатят, предстои родителска среща или просто трябва да се пишат домашни, взема, та си пусна епизод от „Живите мъртви“. Това вече е истински релакс, защото на тях всичкото им е по-зле от на нас. Гледаш 10 – 15 минути зомбита с парцаливи, висящи дрехи (и части от скалпа също) и си викаш: е, голяма работа сега, че децата си изпокъсали и омазали дрехите с нещо завинаги неизчистимо – важното е да сме живи и здрави! После цяла нощ едното кашля, а сутринта се събуди до ушите в сополи… Ама пак ти е спокойно на душата – дето се вика, шумно и нелицеприятно, ама не е като да е неизличим зомби вирус, нали…
To be continued…
Още по темата:
Коментари