Десет деца – един възрастен!
Една учителка – десет хлапета!
Дали трябва ти да си ги родил, за да ги обичаш?
Дали трябва да си имотен, за да ги осигуриш?
Дали е нужно да си на възраст, за да ги възпитаваш?
Ние мислим, че резултатът е 10 към 1 в полза на Доброто!
Когато преди няколко години затварят училището пансион в село Гостилица, младата учителка Мариана не може да се примири и не иска… Не иска нейните ученици да са лишени от възможности, не може да приеме, че бедността ще е причината те да похабят талантите си и да не трупат знанията, и не вярва, че изход няма!
Това е било тогава. Сега Мариана и десет от нейните ученици са голямо, усмихнато семейство. Живеят заедно във Велико Търново, учат, забавляват се и мечтаят за какво ли не!
Мариана, на колко години сте? – През февруари навърших 30.
И за колко деца се грижите? На каква възраст са? – В момента се грижа за десет деца на възраст от 10 до 17 години.
А какво точно означава това? – Това означава, че живеем заедно, помагам им да се развиват, да израстват и да бъдат добри хора.
Как се случи така, че тези деца се озоваха при вас? – Училището, в което бях техен учител, затвори врати през 2014 г. Тогава ми беше много тежко и невъзможно да помисля, че ще се разделим, затова реших да помогна поне на част от своите ученици.
„Вашите” хлапета всъщност имат свои семейства. Как Ви възприемат те като приятел, благодетел, наставник…? – Моите деца си имат майки и семейства, да. Щастлива съм да споделя, че винаги мога да разчитам на тях, да им се доверя, по важните въпроси вземаме заедно решенията и съм им благодарна, че вярват в мен. С тях сме не само приятели, аз ги чувствам като мое семейство.
Как се обръщат към вас децата, по име ли ви наричат? – Децата ме наричат госпожо Мариана още от времето, в което бях техен учител.
Когато казахте на семейството си и приятелите, че имате намерение да се грижите за 10 деца, те как реагираха? – Когато казах, че мисля да гледам 10 деца, моите родители ме подкрепиха, близките ми също. Имаше и хора, които казаха, че това е невъзможно. Всъщност първоначално бях решила да помогна поне на няколко дечица, като ги гледам с докторантската си стипендия, но моите приятели и близки ме подкрепиха и казаха, че щом аз мога да гледам толкова деца абсолютно доброволно, тогава поне това, което могат да направят, е да ни подкрепят морално, финансово и с всички сили, за да сбъднат мечтата ми. Те повярваха в мен и в нас и ни помагат до ден-днешен.
Как прекарвате вечерите си в това семейство от 11 души? – Изобщо нямаме скучен ден или вечер. Приготвяме си вкусна храна, гледаме филми, правим си литературни вечери, играем игри, разказваме си истории, споделяме как е минал денят ни, рисуваме, пеем и танцуваме, разхождаме се, правим всичко, което правят семействата.
Какви са отношенията на децата помежду им? – Децата се подкрепят, разбират се, помагат си, няма караници, няма сърдити. Обичат се и мисля, че тази връзка ще остане за цял живот.
Имате ли общо, семейно хоби? Какво обичате да правите заедно? – Имаме група по народни танци и група по театър, обичаме сцената, изкуството, разходките, новите места, готвенето, веселието.
Как се справяте, Мариана? Обикновените родители с 1, 2, 3 деца едва успяват, а вие с 10… Дайте ни някакви работещи трикове за овладяването на тази детска сила…
Истината е, че който иска, може. Вкъщи си имаме правила и всички ние ги спазваме. Учим се на уважение, грижа, взаимопомощ, разбиране, човечност и обич. Аз приемам децата за равни, винаги им казвам истината, имам очаквания към тях и съм благодарна на всеки един, защото се учим взаимно на важните неща в живота.
Коя е най-забавната реакция от непознат човек, която сте предизвикали с разказа си за това че отглеждате десет деца?
Невинаги разказвам историята ни, но когато го направя, хората или мислят, че се шегувам с тях, или ми казват, че съм луда.
Преди 5 години какъв си представяхте, че ще бъде животът ви днес?
Преди седем години животът сбъдна едно от най-големите ми желания – да бъда учител и да помагам на деца. А преди пет години си представях, че ще работя в училище и ще бъда в помощ на онези, които имат нужда от надежда, които имат нужда от някой, който да повярва в тях.
Вие явно притежавате нещо вълшебно, но ако можехте да си пожелаете да имате суперсила, каква би била тя?
Моята суперсила, в която дълбоко вярвам и смятам, че с нея ще променя света, се състои в това да помагам на деца. Но ако можех да имам неограничени способности, бих избрала да направя всяко дете щастливо.
За какво мечтаят децата, за които се грижите?
Мечтаят за различни неща – Юри мечтае да лети на крилете на дракон, Галя иска да отвори болница, Стелиян мечтае да помага на деца, Анета иска да учи деца на народни танци, Мишо мечтае да стане военен и да защитава онеправданите, Веска иска да стане готвач и да помага на онези, които са крайно бедни. А всички заедно мечтаем за къща с градина, където да отглеждаме зеленчуци и плодове, да си имаме кон и беседка в двора.
А за какво мечтаете Вие?
Аз мечтая да имам възможността да помогна на още много деца. Мечтая за училище, в което всяко дете да получи шанс, независимо колко бедно е и какво е семейството му. Не искам нищетата да бъде пречка за образованието. И вярвам, че няма нищо невъзможно.
Още по темата:
Да си майка на трима - специално дете, приемно дете, тийнейджър
Шест причини да имам шест деца
Правилата на едно успешно семейство с 12 деца
