Като терапевт аз често виждам семейства, които изглеждат чудесно отвън, но всъщност имат значителни проблеми на затворени врати. И само защото това не включва насилие и не е видимо отвън, не означава, че няма да навреди на децата и да им попречи да станат уравновесени възрастни.
Ето 10 токсични прояви на родителство, които пречат на децата ни:
- Да предпазваме децата си от болката
Не е необходимо да излагаме умишлено децата си на болезнени преживявания, за „да ги калим“, но не е и нужно да ги закриляме от всичко.
Ако ние спестяваме на децата си усилия и истини – „Котката ни си намери нов дом!“, то те вероятно ще се превърнат във възрастни, които се стъписват, когато срещнат трудност и враждебност.
- Да омаловажаваме чувствата им
Да казваме на децата си да спрат да се тревожат или да спрат да плачат, всъщност съдържа в себе си посланието, че техните чувства не са важни и дори са неправилни. Научава ги да крият емоциите си или да се борят с тях.
Това може да прерасне в опити да маскират истинските си усещания или да притъпяват болката си по вредни и опасни начини.
- Да хвалим само постиженията им
Когато родителите хвалят децата си за добрите резултати на теста по математика или за постигнатия брой точки в играта, те ги учат, че постиженията са най-важните.
Децата, които чуват похвали само за постиженията си, а не за вложените усилия или за смелостта и мотивацията да опитат нещо, в което могат да се проявят, може да се превърнат във възрастни, които мислят, че резултатите трябва да се постигат на всяка цена. И тази цена може да включва лъжа, измама и дори кражба, щом оправдава целта.
- Да живеем чрез децата си
Ние, родителите, имаме своите неизлекувани емоционални травми. И може да е много изкушаващо чрез децата си да се опитваме да ги излекуваме.
Но когато родителите настояват детето да се опита да изпълни техните нереализирани мечти, съществува опасност то да се превърне във възрастен, който няма ясна индивидуалност. Той/тя може да изпитва неприязън към родителите си и едновременно с това да зависи от тях при вземането на решения.
- Да очакваме съвършенство
Да поставяме високо летвата, може да бъде добре за децата. Да ги научи, че могат да постигнат повече, отколкото са си мислели.
Но да очакваме съвършенство, може да ги накара да се чувстват, че никога няма да могат да го постигнат. Могат да израснат с усещането, че не са достатъчно добри, защото не успяват да постигнат очакваното от нас.
- Да използваме страх, за да ги накараме да ни слушат
Дали това включва заплашителни погледи или заплахи, заплашването на децата може да доведе до много неприятни последици.
Възможно е те да започнат да вземат решения на базата на страх, а не на вярвания и принципи. Могат да се превърнат във възрастни без морален компас.
- Да се опитвате да ги подкупите
Независимо дали родителите са заедно, или са разделени, някои все пак се стараят да спечелят предпочитанията на детето си пред партньора си. И дори ако това им донесе моментно удовлетворение, децата ще са губещите в бъдеще. Защото могат да се превърнат във възрастни, които манипулират другите, за да получат това, което искат.
- Да използвате вината като инструмент
Непрекъснатото припомняне на детето колко усилено работите, за да му осигурите играчки/учебници/книги, и настояването, ако ви обичат, да са послушни може наистина да помогне временно и то е по-изпълнително.
Но също така може да стане причината то да бъде лесна жертва за приятели, които искат да се възползват от тях. Или да се превърне във възрастен, който използва същия инструмент – вината – като оръжие срещу любимите си хора.
- Да превърнем децата си в „родители“
Родителите, които нямат близки на тяхната възраст или са несигурни в способността си да вземат решения, могат да започнат да зависят от децата си.
Когато даваме на децата си повече информация и отговорности, отколкото са способни да поемат, може да повиши тяхната тревожност и да ги накара да ви възприемат като неспособни да управлявате семейството. Като следствие те могат да израснат като тревожни възрастни, които имат нуждата непрекъснато да контролират всичко около тях.
- Да отсъствате емоционално
Клише е, но е истина – децата ви се нуждаят повече от вас, отколкото от подаръците ви.
Родителите, които непрекъснато се взират в телефоните си и са твърде заети и стресирани, за да подкрепят децата си, вредят на тяхното емоционално развитие. Тези деца могат да се превърнат във възрастни, които се затрудняват да създадат здравословни и значими взаимоотношения.
Още по темата:
Най-важните неща, които родителите могат да дадат на децата си
Детето и усещането за вътрешна сигурност
През очите на психолога: 17 от най-разпространените грешки във възпитанието
Коментари