Когато бях млад учител в средното училище, понякога казвах на учениците си думи, за които по-късно съжалявах. През последните няколко години съм свидетел как учители често отправят неприемливи реплики към учениците. Наскоро попитах завършващите си студенти (а те всички са практикуващи учители) дали съжаляват за нещо, което са казали. След като ги изслушах, направих списък на нещата, които никога не трябва да казваме.
Съкратих го до 13 представителни израза. Някои от тях са свързани с контрола, други с мотивацията и почти всички – с правилното управление на хора. Всички те са отражение на гнева и яда, които понякога изпитваме. Колко ще е хубаво, ако спрем да ги използваме.
1. "Имаш потенциал, но не го използваш!"
Учениците се чувстват обидени след този коментар и ако целта ни е била да ги предизвикаме да са по-добри, повечето губят мотивацията си. По-добре е да кажем загрижено: „Как мога да ти помогна да направиш това, на което знам, че си способен?“.
2. "Разочарован съм от теб"
Разбира се, че от време на време се разочароваме от нещата, които нашите ученици правят. Резултатът от откритото изразяване на нашите чувства зависи както от начина, по който го казваме, така и от думите, които използваме. Но децата са ми казвали какво всъщност чуват, когато се изразим по този начин. Проблемът е, че така казано, коментарът ни е обърнат към миналото. По-полезен подход би бил да погледнем в бъдещето. Например: „Можеш ли да помислиш за по-добро решение, което да приложиш следващия път?“.
3. "Какво каза?"
Това е предизвикателство, което минаващият край ученика учител подхвърля, след като е дочул част от прошепнати думи – „Какво каза?!“ – всъщност е изречение, което ескалира напрежение. Наистина ли ви интересува какво е прошепнато? По-добре да пренебрегнете най-вероятно неприятната или незначителна забележка и да продължите с урока. Невинаги е необходимо вашата дума да е последна.
4. "Ако направя това за теб, и другите ще поискат същото!“
В книгата „Дисциплина с достойнство“ (Discipline With Dignity) заедно с Ал Мендлер защитаваме тезата, че политиката на равенство не е честна политика. Не можеш да третираш всички по един и същи начин и да си справедлив. Всеки студент се нуждае от определена, специфична грижа, защото е различен. Още повече че никой не обича да бъде възприеман като просто един от стадото. По-добре да кажем: „Не съм сигурен, че мога да направя това, но ще направя всичко възможно, за да ти помогна по един или друг начин“.
5. "Това е против правилата!"
Правилата са общи и се отнасят за поведението. Хората могат да избират различно поведение, за да се справят с определен проблем, и то в рамките на правилата. Вместо това се опитайте да кажете: „Нека да видим дали няма начин, по който да получиш това, което ти е необходимо, и междувременно да спазим правилата“.
6. "Твоят брат/сестра е по-добър от теб!"
Никога не сравнявайте дете с брат му или сестра му, независимо дали в положителен или отрицателен аспект. Сравненията винаги водят до проблеми, независимо от коя страна на монетата е ученикът. Моите внуци винаги ме питат: „Кого обичаш най-много?“, представете си, какво ще стане ако отговоря…
7. "Харесвам как Тони е седнал кротко на чина си!"
Това е манипулация, която цели да накара децата да седнат. Използването ѝ учи децата, че целите се постигат чрез манипулация. По-добре е да бъдем директни и да кажем: „Моля, седнете!“. Като допълнение с последната реплика няма да накарате едно дете да изпъкне пред останалите и с това да му причините неприятни преживявания. Макар че самият аз много съм използвал манипулации, смятам, че негативите на този подход надминават позитивите.
8. "За нищо не ставаш!"
Не само че е обидно, но и невярно. Когато бях млад, ми казаха, че никога няма да стана учител. Колко от вас са чували подобни неща?
9. "Ти за кой се мислиш?"
Всъщност вие не искате да знаете за кого се мислят, а им казвате: „Ти не си важен за мен!“. Това изразява арогантност и подтиква към сблъсък между учителя и ученика.
10. "Никога ли няма да млъкнеш?
Това е опит да накарате ученика да спре да говори, като му се подиграете. Не си позволявайте да започвате изречение, отправено към дете, с: „Ти никога ли не…“; тук можете да продължите с произволен глагол – млъкваш, опитваш и т.н. Избягвайте сарказма и директно казвайте това, което чувствате.
11. "Сега съм зает!"
Не отпращайте учениците си толкова лесно, ако имат нужда от вас. Покажете им, че ви е грижа, като кажете: „Сега съм много зает, но ти си важен за мен. Освен ако не е спешно, нека се уточним за друго време, в което ще мога да говоря. Наистина искам да чуя какво имаш да ми кажеш“.
12. "Ще накажа целия клас, ако някой не си признае… "
Колективното наказание никога не е добра идея – има много причини защо трябва да го избягваме. Най-важната от тях е, че ако искаме учениците да се научат да поемат отговорност за постъпките си, те трябва да могат да предвидят резултата от своето поведение. Когато ги наказваме за нещо, което не са свършили, те научават, че светът е непредвидимо място, в което последствията нямат връзка с направените избори. Това не е нещо, което искаме децата ни да мислят, нали?
13. "Какъв ти е проблемът?"
Този въпрос предполага дефект или недостатък на ученика. Ние всички сме несъвършени, така че всъщност въпросът е чиста обида. Какво очаквате да каже ученикът? „Имам агресивни родители?“ По-добрият подход би бил: „Виждам, че имаш някакъв проблем. Нека да го обсъдим и да намерим решение“.
Ако учител загуби търпение и каже някои от тези неща веднъж, два пъти през годината, това е разбираемо. На повечето ученици подобни грешки няма да направят особено впечатление, когато уважават и харесват учителя. Но ако няма установено доверие, учениците са по-малко склонни да прощават, щом се почувстват обидени и неправилно оценени. Разбира се, понякога казваме невинни реплики, които се възприемат негативно. Това, което можем да направим, е да избягваме изразите, които със сигурност знаем, че са деструктивни.
Автор: Д-р Ричард Къруин
Още по темата:
История за двете ябълки, или как ни нараняват думите
В днешната педагогика ние стъпваме като по минно поле
