В живота на едно дете постоянно се случват различни тревожни и стресови събития. Мама тръгва на работа, семейството се мести в друг квартал, ражда се по-малък брат или сестра, баба се разболява.
Не можем да защитим децата от всичко, което може да причини у тях безпокойство, но можем да им помогнем да преживеят стрес събитията и да излязат от тях психологически по-устойчиви.
Ако сте забелязали, че детето ви е станало по-тревожно, агресивно, спряло e да споделя с вас това, което го плаши, тези лесни игри ще му помогнат да се справи с неразбираемите за него емоции. Запасете се с време, търпение и играйте.
1. Растение.
Използваме метафората за растение, което пуска корени на ново място. Съчинете приказка (като нарисувате картинка, слепите от пластилин/глина, използвайте естествени материали и ги „съживете“, като залепите очички или ги нарисувате) или зрънце (Цвете или Дръвче), което се присажда в друга саксия (то се пренася от вятъра или семейството гo отнася със себе си), така че да го наглеждате и да се грижите за него. Или самото семенце тръгва на пътешествие.
Приказката всъщност е за това как дървото усеща новата „почва“, разглежда кой расте до него, пуска корени. Захваща се. И с времето започва да цъфти, към него прелитат приятели птици, дотичват зверове…
Ако дървото според детето се чувства неудобно и небезопасно, попитай какво би му помогнало, може би ограда, може би ангел или фея на дърветата, може би възрастен приятел. (Може след играта да се доближите до истинско дърво, да завържете панделка, да го прегърнете, да го погалите.)
2. Линия на живота.
Децата, които са преживели стрес, се капсулират в минали травми. Сякаш са изолирани от реалността. Връщаме ги към „истинската“ игра – „линия на живота“.
Тази игра може да се осъществи само когато възрастният разполага със свободно време и ресурси. Опъваме нишка или дълга лента по права линия. (Идеална за използване е гирлянда с присветващи лампички.)
В зависимост от това на колко години е детето ви поставете по линията някакви ярки предмети (може обувки) – на няколко крачки един от друг.
Броят им да е равен на броя години + 1 (след година от истинска възраст) и + 1 за след 5 години от истинската възраст.
Линията на нишката трябва да е малко по-дълга от отметките за възрастта. Детето застава на първата „отметка“ – напомняме му, че тази точка е там, където то е само на една годинка. На това място малчуганът тъкмо започва да ходи (детето може да седне, да поиска да го вземете на ръце, непременно го прегърнете, ако пожелае.
Може дори да му дадете да пие вода от шише с биберон). С придвижване по дължината на линията детето се изправя.
При всяко спиране изричаме искрени думи. „О, боже! Още една година! Колко се радвам за теб. През година ти стана… (назовете някакво постижение).“
Непременно постойте малко по-дълго на отметката за истинската възраст… А след това детето да направи стъпка към „бъдещето“: родителят казва: „О! ще бъдеш толкова щастлив, като пораснеш!"“. Вдигнете детето на ръце и „прелетете“ над нишката…
За децата, които вече могат да четат, може да сложите върху отметката за годините листчета с написани на тях желания или ресурсни думи. По-прост вариант – нарисувайте с тебешир „кутийки“. Детето скача в клетката за възрастта.
В тази клетка го очаква обърнат лист с рисунка, думи, сърце, изненада, която трябва да се отвори. Последната клетка е с нарисувани радостни символи. (Една тайна: това е чудесна игра за рождения ден.)
3. Игри с лице.
На лицето на човек от всяка възраст преживял някаква травмиращо събитие, може да застине маска. (Постоянно безразличие или застиване в една трудно определима емоция на лицето.) В такъв случай всички „пластични“ игри ще са полезни.
Можете да започнете с размачкване на парче пластилин. След това „превръщаме“ детето в пластилин. От муцунката му „моделираме“ различни форми (изтегляме бузи, опитваме се да надуем бузата…).
Правим си състезания за „преструвка“. Правим заедно с детето всякакви муцунки.
Маски. Използвайте готови, изрежете, украсете. Детето избира маската на своята „сила“ – ходи, говори, жестикулира в тази роля. След това си слага маската за „слабост“ (напр. страх).
Говори от името на тази маска. След това сваля маската. В края на играта го питаме: И кога би ти послужила първата маска? Как тя може да помогне на втората маска?
Да станем актьори и да направим пред детето малка постановка на всяка приказка. Най-лесното – ряпа, ръкавица…
4. Прости празници – игра за снемане на стреса и безпокойството при детето.
При човек, който е преминал през тежки преживявания, често възниква чувство за невъзможност за радост в бъдещето и „предателство“, огромна вина и съпротива, ако си позволи дори малко удоволствие.
За нас е важно да помогнем на децата отново да си позволят да изпитат радост. Без да чувстват вина от миналото или пред тези хора, които са в по-тежко положение.
Организираме изненади за близките. Фокусираме се върху постиженията (записваме ги, рисуваме ги), празнуваме нещо хубаво, случило се през деня.
Измисляме празници.
Например празникът на застилане на леглото. Празникът на боя с възглавници, празникът на пяната от сапун по бузите, празникът на миенето с четката за зъби.
Аз специално поставям специален акцент на „частите на тялото“. Често травматизираните деца или започват да се къпят много внимателно, или да избягват темите за миене, чистота, докосване на тялото.
5. Цветотерапия.
Детето често „увисва“ в миналото, престава да обръща внимание на текущия ден. Опитът от тежкото минало се пренася в реалността. Погледът му като че ли се насочва навътре.
Показваме на детето „хода на времето“ и се фокусираме във всеки ден, съживяваме чувствата му. Например даваме на всеки ден определен цвят. Да предположим, че за сряда е червено. През целия ден търсим червени предмети, ядем червени продукти, ние самите използваме червен цвят в дрехи, аксесоари.
6. Ти къде си?
За фиксиране в настоящето често играем играта „Ти къде си?“. Задавайте неочаквано, по всяко време на деня въпроса „Ти къде си?“. Отговорът трябва да започне с думите „Аз съм тук!“.
След това няколко предложения за това „тук“, с описание на различни условия – аромат, слух, положение на тялото, вкус. Тук съм. В стаята, седя на мека възглавница с лаптоп в скута ми, хапвам сладки ягодки.
7. Съставете график.
За да се стабилизира състоянието, за връщане на опората и снемане на безпокойството детето се нуждае от повече информация и външна „предвидимост“.
Тоест да има сравнително ясен план за деня. И някаква структура. Това, което можете да планирате – планирайте. Непременно предупредете за промените в плановете. Можете да направите заедно график, да го украсите, да поверите на дете да следи изпълнението на задачите, е добра практика.
8. Гирлянда.
Много деца се нуждаят от повече общуване, но избягват контактите. Тази малка игра е полезна и за срамежливи деца, и за адаптиране към нова група.
Изрежете от хартия човечета, които се държат за ръце. Можете да изрисувате лица, можете да пишете имена на приятели, роднини, деца от групата. Така ние създаваме метафора на свързаност – „ние сме заедно“.
9. Капчица боя
За снемане на напрежението, релаксация, трансформация на фиксидея при едно преживяване, състояние, събитие. Капваме акварелна боя във водата, разглеждаме шарките, които се образуват във водата, наблюдаваме как боята се разтваря.
Би било чудесно, ако след това потанцувате с детето, като пресъздадете с пластиката на тялото движението на боята във водата. Нека детето с тялото си покаже движението на вълните на акварелната боя.
10. Отпечатъци.
Още една много проста екологична – „оживителна“ техника, която помага да се премахне забраната за фантазия и чувстване.
Травматизираните хора замразяват чувствителността си – ако си позволя да изпитам чувства, заедно с радостта ще се прояви страх, болка и гняв. И така се създава метафора за „множественост на вариантите“ (Тази техника помага също така и при работа с невротични забрани.)
Потопете пръст в боя или сок от цвекло. Поставете няколко отпечатъка на палеца върху лист хартия. И попитайте какво е нужно да се дорисува, за да се получи прасенце, заек, лебед, риба…
11. Рисуване на тъмна или черна хартия.
Тебешир, пастели, боя. Всякакви теми. Този метод помага при трансформацията на тревожност, изважда на повърхността „капсулирания“ страх. От мрака на неизвестното, миналото, страшното се появява нещо ново и цветно.
Метафора: от тъмнината на нощта се ражда нов живот – денят.
12. Пускане в небето.
Трудно е да се пусне опитът от миналото. Човек, който е преживял травма или загуба, може да започне „се вкопчва“ в това, което смята за важно и скъпо.
Трябва ни метафора за “„освобождаване на радостта“ – балони. Като пуснем в небето да летят балони, все едно пускаме кораба по реката…
13. Да си върнем идентификацията.
Работи с имена. Пишем в колона букви от името. При всяка буква от името си припомнете някакво качество:
например: Сашо – Симпатичен, с Алена блуза, Шумен, Обичлив.
14. Превръщане в супергерои
Често дете, което е преживяло труден момент, се сблъсква с по-голямо обгрижване и внимание, с това, че възрастните правят много неща вместо него.
Такова дете става по-инфантилно, пасивно. Важно е да не провокирате у детето „заучаване на безпомощност“.
Всяко действие, извършено именно от него, му дава ресурс за бъдещето му. Не правете за детето това, което може да направи само! Когато детето каже: „Не мога! Няма да стане! Помогни ми!“, когато се оплаква и избягва действието – играйте играта – превръщаме се в супермен.
„Сега аз превръщам теб, а ти мен превръщаш мен в супермен. Трябва само да изядеш (бонбона, ягодата, витаминчето, да изпиеш сока, нектара…).“
“Какви сили ще придобиеш? Аз – да пренасям предмети. Виж – нося този кош за пране до банята. А ти – хайде – скорост. И ще можеш ли да го направиш бързо? (Стани от леглото, облечи се, яж…)“
15. Играем на бебе.
Често подсъзнанието на децата ги пренася във възрастта, когато те са били щастливи и са живели в чувство за сигурност. Започват да се държат като бебета, говорят по бебешки, молят да ги вдигнем на ръце.
Играем си с детето на „бебе“, даваме му енергия – сила на детската му част. И след това „го превръщаме“ във възрастен.
Даваме на детето възможност да командва – колко стъпки да изминем (играта на „великани – джуджета“), правим го „водопроводчик“ в кухнята, дайте му възможност да избере маршрута за разходката (може дори да му дадете кормило – капак от тенджера в ръцете).
16. Закономерен етап.
Агресия – търсим начини за безопасно изразходване – да пука мехурчета на опаковка, бой с възглавници, да разбива кегли, да забива „пирони“.
Страх от силни звуци – игри с аплодисменти, музикални инструменти.
Страх от докосване – представете си, че вали дъжд. Отначало той похлопва по дланите на детето (с възглавничките на пръстите почукваме по дланите му), след това по цялото тяло.
Дъждът може да бъде с различна сила.
17. Скокове.
Тревожното дете интуитивно избира игрите със скокове. За децата е важно да скачат на батут (вместо батут те така или иначе ще изберат леглото.)
Скоковете снемат напрежението, дават възможност да се почувства опора на стъпалата, „безтегловността“ при скачането въздейства на стволовата структура на мозъка.
Вместо да забраните скачането, можете да създадете „специални места за скачане“. Например – „тук можеш да скочиш на един крак, тук на два“…
Трябва да се има предвид, че детето ще поиска да играе или да прочете това, което му е важно и лековито, по няколко пъти.
Възрастните търпеливо и радостно играят и четат. Детето няма да играе игра, която предизвиква у него емоции, с които не е готово да се справи.
Приеми това с уважение и не настоявай.
Източник: Светлана Ройс
Още по темата:
Защо често децата избухват след училище?
Какво да направите, ако детето ви няма приятели?
9 тайни на обучението от известен невропсихолог
