Да си родител е...

Етапите на адаптация към детската градина много приличат на етапите, през които минаваме, когато загубим нещо или някой важен в живота си. И това е така, защото, тръгвайки на градина, детето губи досегашния си начин на живот.

Добре е да разбираме какво се случва с него през този период, за да можем да му помогнем да се справи по-успешно.

Има ли родител, който не си е задавал въпросите: Как се чувства детето ми в тази ситуация? Страхува ли се от вируса? Липсват ли му приятелите? Как ще му се отразят още зимни месеци учене и стоене вкъщи?

В последно време доста активно се говори за промените, които настъпват в обществото ни по време на социална изолация във връзка с епидемиологичната обстановка в световен мащаб. Обръща се внимание на рисковете, но също така и на новите възможности. А днес ще обърнем по-специално внимание на учениците, на които им предстои новата учебна година.

Родители и учители са разделени като цяло на два лагера как да започне учебната година – присъствено или дистанционно. От една страна, присъственият старт крие своите рискове от разпространяване на COVID-19, а от друга – онлайн ученето създава предпоставки за по-трудно усвояване на учебен материал и десоциализация на децата. Добре би било да се търси балансът между двете форми на обучение.

Питам познато момиченце, което гледа своя снимка: „Харесваш ли се?“. „Да, разбира се, аз съм красавица!“ – и отговорът много ме радва. И успокоявам родителите ѝ, които се тревожат – не са ли я прехвалили, защо не казва „аз съм умница“.

Щом си се захванал с нещо, довърши го! Трябва да си отговорен!

Кой подход е правилният – трябва ли да настояваме децата ни да се занимават с дейности, които не харесват, за да ги научим на последователност и отговорност?

Веднъж взех интервю от балетиста Иван Тараканов. Интересуваше ме предимно, как момчетата изобщо попадат в балетната школа. Как се заинтересува едно момче от танци без уговаряния, заплахи и манипулации.

Съвет 6. Правилата трябва да се отнасят не само за детето, но и за цялото семейство.

Ключовата дума е „ние“:

Ние винаги се извиняваме на детето, ако престъпим границите. Така го учим да анализира постъпките си, а ние грешим по-рядко.

В семейството говорим за чувствата си. Не само към детето си, но и един към друг. Дори не можете да си представите какво значение имат

Безполезно е отново да ви говоря за грижата към себе си, за почивката… Защото ние, жените, сме тези, които винаги казваме: „Но това е невъзможно!“. Възможно е. Нека разгледаме вариантите:

Не прекаляваме ли?

Струва ми се, че ние, съвременните, твърде емпатични и тревожни родители, вечно развълнувани и виновни за нещо, даже не забелязваме как ограбваме децата си в опитите си да бъдем „най-добрият Карлсон на света“ за тях.

Вярно е, че в родителството има някои класически принципи, които не се променят във времето – важно е да показваме любовта си, да бъдем искрени, да не лепим „етикети“ на децата си и т.н. – науката продължава да открива нови закономерности за успешното отглеждане на децата ни. Прочетете кратко обобщение на изводите от пет психологически проучвания, правени наскоро.