Да си родител е...

Родителството по време на пандемия може да не е лесно, но едно е сигурно – предоставя богато поле за научнообосновани изводи.

Отделих време, за да събера най-полезните родителски проучвания* по темата, за да обобщя какви са най-честите явления по време на тези извънредни времена.

Аз съм д-р Маргарита Калейнска, но повечето родители ме познават като Маги от 1minmama. Преподавател съм по „Теория на възпитанието“ във ВТУ“Св.св.Кирил и Методий“, международен обучител по меки умения, ръководител на организацията, организираща ежегодишната Лидерска академия за момичета „ГЛОУ“ и майка на малка госпожица.

Приблизително половината от населението на планетата може да бъде определено като интроверти. За тях това да прекарват повече време сами със себе си е нещо нормално, дори желано. Да бъдеш социално изолиран, не представлява проблем, дори може да бъде полезно и положително заредено преживяване.

Заедно в една къща? По цял ден? Повече от месец? Как се отразява на децата това време, прекарано с родителите?

Попитах Ани, която е на 11 години, как се чувства по време на извънредното положение и какво се е променило в нейното семейство. Отговорът ѝ може да е изненадващ за мнозина, защото тя е тийнейджър:

Котката – това е още едно дете в семейството. Около тригодишно.

И котката, и тригодишното дете:

- Подозират, че са най-главните в семейството, но не могат да го докажат.

- Идват посред нощ в леглото ви и лягат на главата ви.

(Напомняне за най-важното в отношенията между родителите и децата)

Уморяваме се, не успяваме, забравяме, дразним се… и сме родители. Във въртележката от задължения и тревоги понякога е много трудно да се запази фокусът върху най-важното – отношенията.

⭐️ Опитайте се да почувствате неповторимостта и прелестта на възрастта, на която е вашето дете. То никога повече няма да е такова, каквото е в този момент. Сладко бебе. Петгодишен умник. Сериозен първокласник. Непохватен и уязвим тийнейджър. Все така ваш и съвсем различен във всяка възраст. Наслаждавайте се на това.

Искам да разкажа нашата история, която може би ще бъде актуална за родителите на деца между 7 и 10 години, които изведнъж започват да проявяват агресия и истерия.

Лично аз лесно понасям промените и неувереността, несигурността. Не точно да преминавам през тях с шампанско и конфети, но лесно се справям със стреса. И затова за мен е трудно да разбера доколко стресиращи могат да са промените за другите хора.

Приятели ме питат: „Какво да направим, та нашата дъщеря да не тръгне с някакъв насилник или садист? И не дай си боже, да се омъжи за него? Да ѝ говорим, че е нашата любима принцеса? Или обратното, да не ѝ говорим такива неща, а направо да я запишем в школа по борба?“.

Изолацията, това е време за приключения, време на възможности. Не бива да приемаме, че това е по-дълъг отпуск. Не, това е нова реалност, в която никой никога не е бил. Нова ситуация за цялото човечество. И ние трябва да отделяме внимание и да работим, за да не развалим отношенията си с близките си, за да се ориентираме в този нов свят.