Да си родител е...

Защо често децата избухват след училище?

Ако се чудите защо, откакто тръгна на училище, детето ви е една малка версия на д-р Джекил и мистър Хайд, то успокойте се – нервните изблици на децата след училище са напълно нормални.

Д-р Хедър Уитънбърг обяснява: „Децата винаги пазят най-доброто и най-лошото за нас – техните родители. С нас те са напълно истински. Да бъдеш добър и да спазваш правилата, е много енергоемко за малките деца и когато се приберат, те просто се отпускат“.

Не за първи път ми казват, че съм късметлийка, че имам добър съпруг. Това е прекрасен комплимент на теория, който обикновено идва от някоя съпруга и майка, която може би се оплаква от недостатъците на собствения си мъж. Казвали са ми, че съпругът ми дава душата си за мен и че изглежда (ако може да се вярва на Facebook), обича да прави интересни неща с децата, които не изискват моята помощ. Казвали са ми, че имам късмет, че съпругът ми подкрепя кариерата ми и че променя работния си график, когато имам делова среща или пътуване.

Да имаш дъщери, е сред най-големите радости, които мога да си представя. У дома си имаме поговорка, която гласи следното: „Днес те обичам повече от вчера“. Да отглеждаш дъщери, е привилегия, не бреме.

Да имаш приятели, да създаваш нови приятелства и приятелски отношения, е важна част от развитието на децата от 9 до 12 г. и на тийнейджърите.

Да разговаряш с твоя тийнейджър за това как да бъде добър приятел и какво е истинското приятелство, може да му помогне при съзряването.

Тийнейджърското приятелство е различно от детското приятелство

Обикновено аргументите в подкрепа на униформите са три:

1. Униформата създава равенство и заличава разликите в доходите на семействата на децата.

Много забавно.

Много родители искат да дадат на децата си най-доброто възможно образование, като не осъзнават, че за това не е необходимо да имат много пари или да пратят детето в най-престижното училище в града. Ученият в облас

Детето ми непрекъснато сменя интересите си, трябва ли да настоявам да продължава на извънкласните занимания, ако то не иска?

Тук има една очевидна дилема – от една страна, не искаме да насилваме детето си, от друга – искаме да го научим, че трябва да проявява упоритост и постоянство

Дали в днешния технологичен свят е полезно децата да учат програмиране?

Не се ли обвързват още повече с таблети, телефони и компютри, „губейки“ от времето за игри?

С каквато и носталгия да мислим за времето, когато ние бяхме деца, днешното съвремие е друго – бързо, постоянно изменящо се и много технологично. И ще става все по-високотехнологично. Да си затворим очите и да оставим децата да са само консуматори – на играчки, процеси и съдържание, означава да ги направим обикновени наблюдатели на околния свят.

Всички ние като родители сме под непрекъснатия стрес дали се справяме достатъчно добре и дали правим всичко възможно да осигурим най-доброто бъдеще за децата си. Това се отразява много силно на настоящето ни.