Да си родител е...

В края на всяка година учениците навсякъде по света се изправят пред стресиращи контролни, класни и изпити. Особено важни и съответно натоварващи са матурите.

Но един страхотен начален учител е направил нещо, с което да окуражи децата, които преминават за първи път през това преживяване. Чандни Лангфорд е учителка в пети клас в училище в Ню Джърси. За да помогне на учениците си, преди самия изпит тя е написала с изтриваем маркер лично послание на всеки чин. Да не пренебрегваме и факта, че е оставила и понички за всяко дете :)

За мен остава загадка защо, вместо да се наслаждаваме на тези чудесни години, на опита, възможностите, вкуса, на факта, че вече не гоним някакви потребителски цели и се развиваме като личности, ние трябва да се вкопчваме в миналото, да си слагаме силиконови пълнители и да си правим лифтинг.

Клиентите в наши дни са умни и грамотни. Идват и веднага те притискат до стената: „На всичко съм готова, само нека не замесваме мама. Не мисля, че това ще помогне и изобщо няма смисъл да го правим. Така че да започваме, но без мама“.

А понякога дори така: „Искам да се променя. Не харесвам нищо в себе си – нито краката, нито очите, нито работата. Но отдавна всичко съм анализирала и разбрах: мама в нищо не е виновна. Така че може ли да не говорим за нея?“.

Мислех си, че знам всичко и разбирам всичко. И защо да не го мисля – интелигентна, образована, прочела хиляди книги, статии, новини. На добра позиция, с растяща кариера, с по 100 есемеса за Коледа – все доказателства, че съм голямата работа.

Вместо да учим децата да се стремят към съвършенство, трябва да ги учим да вървят към подобрение.

6 неща, които родителите да спрат да правят, за да отгледат находчиви и предприемчиви деца 

Смехът може да направи живота в семейството лек и приятен. Когато се смеем заедно ние ставаме по-близки, а смеещите се деца са по-умни, по-здрави и по-способни да се справят с предизвикателствата на ж...

Днес, както и преди 15 години, прогресивните мами са загрижени за ранното развитие на детето – едва ли не още от раждането. И как да не са, след като „след 3 г. вече е късно“. В услуга на майките са методиките на Глен Доман, Лена Данилова (пак на основата на Доман, но допълнена и адаптирана към руската действителност), Сесил Лупан, Масару Ибука (до голяма степен отново разновидност на Доман), Мария Монтесори, Тюленев и Сузуки, системата на Никитини, методическите материали на Кюизнер, Воскобович… Мисля, че като начало стигат, нали J И това са само тези, за които се сетих сега, сигурна съм, че на попрището на ранното детско развитие се подвизават много повече педагози, психолози или просто талантливи хора, които има на какво да научат децата.

Имало едно време едно кученце.

Един ден то попитало майка си дали може да се разходи навън съвсем самичко за първи път. Майка му му разрешила, то излязло и тръгнало по улицата. Видяло и подушило много интересни неща, но изведнъж пред него капнала една капка, после още една и още една. Други паднали върху него: 

Веднъж психолози провели много интересен експеримент. В центъра на цветна полянка поставили майка с едногодишно дете. Майката седяла на специален люк, който можел да се скрива бързо под земята и напълно да я скрива от погледа на детето.