Веднъж психолози провели много интересен експеримент. В центъра на цветна полянка поставили майка с едногодишно дете. Майката седяла на специален люк, който можел да се скрива бързо под земята и напълно да я скрива от погледа на детето.
Какво се случило след това: майката с детето седели спокойно на полянката. Детето се оглеждало внимателно и след известно време пуснало майка си и се отдалечило от нея, за да изследва цветята около него. В този момент психолозите бързо скрили майката под земята и когато детето се обърнало, не я видяло. То незабавно загубило интерес към заобикалящия го свят и се втурнало към мястото, където е била майка му преди малко. Бързо я върнали обратно и детето я прегръщало и стояло близо до нея за около трийсет минути.
След известно време то я пуснало и лека-полека се заиграло с цветята, листата и пеперудките. Отново скрили майката. Детето с викове и плач се втурнало към мястото, където е била, и след нейното появяване (!) то вече не я пуснало, независимо колко време изчаквали психолозите.
Този експеримент позволил на учените да заподозрат, че ако човек е патологически привързан към майка си, близките си, работата си или определено място, това не означава, че майка му или работата му са толкова прекрасни. Това може да означава точно обратното. Патологическата привързаност у хората се проявява най-често към нестабилни, ненадеждни обекти. И именно така се обяснява патологичната влюбеност на много жени към вечно липсващите им съпрузи или на деца към рядко присъстващите до тях родители. Знаете ли кой най-много обича майка си? Децата в детските домове.
Затова днес имам един съвет към вас, който, знам, че е труден за следване:
ако ви се струва, че децата не ви обръщат достатъчно внимание, че отделят повече време за изучаване на околния свят, отколкото да общуват с вас, че са щастливи дори когато не сте наоколо – не се огорчавайте!
Това значи, че сте добри родители. Вие просто винаги сте зад гърба на детето си, винаги сте в сърцето му и то е толкова уверено във вашата подкрепа, че не е нужно непрекъснато да ви следи и да е до вас.
Вие сте изпълнили родителския си дълг. Това не е лошо. Напротив, това е хубаво.
Макар и, разбира се, малко тъжно.
Източник: http://www.u-kids.com.ua/o-patologicheskoy-privyazannosti/
Още по темата:
