За родители

Аз съм д-р Маргарита Калейнска, но повечето родители ме познават като Маги от 1minmama. Преподавател съм по „Теория на възпитанието“ във ВТУ“Св.св.Кирил и Методий“, международен обучител по меки умения, ръководител на организацията, организираща ежегодишната Лидерска академия за момичета „ГЛОУ“ и майка на малка госпожица.

Приблизително половината от населението на планетата може да бъде определено като интроверти. За тях това да прекарват повече време сами със себе си е нещо нормално, дори желано. Да бъдеш социално изолиран, не представлява проблем, дори може да бъде полезно и положително заредено преживяване.

Заедно в една къща? По цял ден? Повече от месец? Как се отразява на децата това време, прекарано с родителите?

Попитах Ани, която е на 11 години, как се чувства по време на извънредното положение и какво се е променило в нейното семейство. Отговорът ѝ може да е изненадващ за мнозина, защото тя е тийнейджър:

Котката – това е още едно дете в семейството. Около тригодишно.

И котката, и тригодишното дете:

- Подозират, че са най-главните в семейството, но не могат да го докажат.

- Идват посред нощ в леглото ви и лягат на главата ви.

(Напомняне за най-важното в отношенията между родителите и децата)

Уморяваме се, не успяваме, забравяме, дразним се… и сме родители. Във въртележката от задължения и тревоги понякога е много трудно да се запази фокусът върху най-важното – отношенията.

⭐️ Опитайте се да почувствате неповторимостта и прелестта на възрастта, на която е вашето дете. То никога повече няма да е такова, каквото е в този момент. Сладко бебе. Петгодишен умник. Сериозен първокласник. Непохватен и уязвим тийнейджър. Все така ваш и съвсем различен във всяка възраст. Наслаждавайте се на това.

Искам да разкажа нашата история, която може би ще бъде актуална за родителите на деца между 7 и 10 години, които изведнъж започват да проявяват агресия и истерия.

Лично аз лесно понасям промените и неувереността, несигурността. Не точно да преминавам през тях с шампанско и конфети, но лесно се справям със стреса. И затова за мен е трудно да разбера доколко стресиращи могат да са промените за другите хора.

Изолацията, това е време за приключения, време на възможности. Не бива да приемаме, че това е по-дълъг отпуск. Не, това е нова реалност, в която никой никога не е бил. Нова ситуация за цялото човечество. И ние трябва да отделяме внимание и да работим, за да не развалим отношенията си с близките си, за да се ориентираме в този нов свят.

Струва ми се, че точно това е времето на учителите. И на докторите, разбира се, да им даде Бог здраве и сили. Но в момента учителите са нужни повече от всякога. И точно сега можем да направим така, че да се прекратят разговорите за това, как децата не искат да ходят на училище, защото им е скучно. Точно сега учителят може да направи така, че детето само да става сутрин и с удоволствие да очаква виртуалния урок, за да участва в него. Може да състави и да проведе умен, запомнящ се, интересен урок. Колко пъти сме чували – в училище няма възможност да се пусне клип или музика, или нещо подобно. А сега има такава възможност. Да не говорим, че учителят може да говори за това, което смята за най-важно и интересно.

Преминаваме през уникален период от живота си, хубавото е, че сме заедно с децата си и те са в сравнителна безопасност. Дано съвсем скоро тези времена останат назад и само да си спомняме за тях.