Детето ми е ново в класа и децата го изолират. Какво ще ме посъветвате?

Автор: Теодора Пампулова, Детски психолог

Времето, прекарано в училище, може да бъде много приятно и забавно, но често е и много трудно и тягостно. Децата обикновено посещават учебните занятия не само за да получат нови знания и умения, но също така и за да създадат ползотворни контакти с учители и връстници.

Създаването на стабилни взаимоотношения с децата от класа често се оказва нелека задача поради някои основни причини:

Детето е от новите деца в класа, а там вече има създадени стабилни приятелства и групи от връстници. Обикновено децата, които прекарват по-дълъг период от време заедно, се свързват емоционално помежду си и се усещат като по-близки.

Много от децата бранят най-добрите си приятели „със зъби и нокти“ и не допускат връстници в общуването, защото се страхуват това да не повлияе на приятелството или ревнуват, защото другото дете може да се окаже предпочитано.
Новото дете е срамежливо и по-затворено и очаква инициативата за общуване да бъде поета от другите деца. Много от по-предпазливите и интровертни деца се надяват да бъдат канени от другите като партньори в игрите и разговорите. Те имат нужда да развиват социалните си умения и да бъдат по-активни и инициативни. Много от тях се страхуват от провал, от отхвърляне и/или имат ниска самооценка.
Новото дете е от т.нар. „пораснали бързо деца“, които смятат игрите, шегите и забавленията на връстниците за скучни или дори глупави. Много от децата са свръхинформирани в области на живота или науката, които са по-специфични. Техните интереси не отговарят на интересите на децата в класа и поради тази причина групата ги отхвърля.

Децата са приятели, ако имат общи или подобни интереси. Така например, ако момче харесва футбол, ще бъде заобиколено от деца, които също харесват този или друг спорт. Често децата, които нямат сходни интереси с връстниците от класа, се усещат по-самотни. Много от тях обаче не са готови да научат повече за това от какво се вълнуват другите.
Новото дете е лидерски настроено и предпочита да командва или постъпва по-агресивно или грубо във взаимоотношенията си с децата. По-контролиращите и по-обсебващите деца не са предпочитани от групата, заради това че често се сърдят или демонстрират по-силни емоции, които объркват другите.
Новото дете иска да бъде приятел с конкретни деца, но те не искат. Често децата искат да се сприятелят с по-популярните деца от класа, но последните не проявяват интерес. Тъй като са фокусирани върху тях, пропускат много възможности за по-топли взаимоотношения с други връстници от класа и преживяват самота.

Родителите могат да бъдат полезни, като:

направят опит да научат повече за причините, поради които детето е изолирано;
говорят за трудностите му в общуването и за емоциите му във връзка с децата;
пренасочат фокуса към други деца – от съседни класове, от училището, от клубовете по интереси и т.н.;
подканят детето да запише някое от извънкласните занимания в училище, за да среща и други деца със сходни интереси;
потърсят странична гледна точка, като се свържат с класния ръководител;
предложат на детето подкрепа от училищен психолог или педагогически съветник в училище;
насърчат детето да е по-активно – да инициира групови срещи за кино, разходки, боулинг и т.н., на които да отиде заедно с деца от класа;
се сближат с други родители, за да могат да разчитат на съдействие от тяхна страна за неформални занимания в свободното време и разговори във връзка с динамиката в класа;
подканят детето да бъде по-приветливо и усмихнато, защото другите предпочитат компанията на позитивни и лъчезарни хора;
обяснят на детето, че понякога сближаването с другите изисква време и търпение. Може да дадат примери от своето собствено детство;
поощрят детето да бъде отзивчиво и да помага на съученици, но също така да следва и собствените си потребности.

Ако се появят значими трудности при заспиване и сън, в навиците за хранене, често физическо неразположение (главоболие, болки в корема, гадене, повръщане и т.н.), промени в социалните контакти (отказ да излиза с приятели, да ходи на училище и др.) или промени в настроението (плач, апатия, депресивно настроение, високи нива на тревожност и т.н.), е добре да се консултирате с психолог и да помислите за ново училище.

Автор: Теодора Пампулова, Детски психолог, Координатор на Дружеството на психолозите за гр. Пловдив и региона