Детето ми непрекъснато сменя интересите си, трябва ли да настоявам да продължава на извънкласните занимания, ако то не иска?
Тук има една очевидна дилема – от една страна, не искаме да насилваме детето си, от друга – искаме да го научим, че трябва да проявява упоритост и постоянство.
Преди да решим как да постъпим, е добре първо да проучим реалната причина за това. Много често децата отказват да ходят на определена активност, защото:
- Учителят е твърде безцеремонен и груб.
- Материалът е твърде труден или твърде лесен за него.
- Има деца, които го тормозят.
- Детето не успява да се впише и се чувства изолирано.
- Не му е интересно.
Понякога можем да отстраним проблема – като говорим с учителя или помогнем на детето да се социализира. Но има случаи, в които просто трябва да се откажем от съответната активност.
Не бива да се притесняваме от факта, че детето ни често сменя интересите си – в крайна сметка, и ние като възрастни често го правим. Въпросът е да следим и да преценяваме кога отказът от определени занимания е наистина поради липсата на интерес и кога от чиста непоследователност.
Ако имаме увереността, че детето ни наистина ще изпитва удоволствие и удовлетвореност от активността, то си струва да бъдем по-настоятелни.
Добър подход, с който да овладеем хаотичното прескачане от дейност на дейност, е да поставим ограничения (съобразени както с нуждите на детето, така и с възможностите на семейството – парични и времеви).
Например: "Ти трябва да ходиш на 1 спорт и на 1 чужд език, може да запишеш и допълнително хоби, ако не съвпада по време с първите 2. И ако спортът и хобитата могат да бъдат променяни през годината, то езикът не подлежи на смяна." Така детето ще свикне, че има свободата да избира, макар и в определени рамки.
И не на последно място – ясно определете целите си и настройте поведението си спрямо тях. Ако целта – вашата и на детето ви – е то да стане професионален спортист, който да печели медали и да се издържа от това, поведението ви като родител трябва да е едно, но ако искате детето ви просто да поддържа добра физическа форма, то трябва да е съвсем друго.
Т.е. не бъдете излишно взискателни и не притискайте децата си твърде много за високи резултати (и) в извънкласните занимания.
Не забравяйте, че всяко действие има своето противодействие. Прекомерният натиск върху детето може да доведе до обтягане на отношенията ви.
А коя извънкласна дейност е по-важна от тях?
Автор: Антония Василева - психолог
Още по темата:
Как да изберем извънкласни активности за детето си
Искате ли по-спокойни и щастливи деца? Опростете света им!
