Представяме ви Ели Мантовска - консултант и обучаващ на родители. Над 21 години работи в сферата на обученията, знанието и междуличностните взаимоотношения. Майка е на близначки на 6 г. и момченце на 2 г.
Последвайте Ели във Facebook – Сладки думи, Инстаграм – 5pod5, както и в нейния блог, за да прочетете ценните и интересни съвети, които тя дава.
Ели, искаме да си говорим за нещо лятно, нещо морско… и няма как да избягаме от темата: на море с ТРИ деца – съвети и трикове. Затова се надяваме да споделиш опита си с нас.
И така, първо – откога ходите на море с трите деца – кога ви беше първият път?
На шега – месец преди да се роди Мартин. И сериозно – когато той беше на 9 месеца за първи път отидохме всички заедно на море, през 2019-а.
Тази година планирате ли да отидете? Какъв тип почивка сте избрали – хотел, каравана, палатки? Защо?
Тази година вече бяхме на море. Спряхме се на квартира. Посещаваме две места, вече години наред, в Созопол и в Царево. Предизвика ме с въпроса защо – замислих се и осъзнах, че така правеха родителите ми и вероятно съм го възприела като традиция. Ако не успяваха да осигурят карта за станция (помните ли тези летни вълнения през зимата?), намирахме квартира или бунгала, където да отседнем. Разбира се, освен че съм повлияна от носталгия по детството и традиции, има и някои практични причини:
- Децата ни лягат рано (20 – 20.30 ч.) и са ранобудни (6.30 ч., дори и да закъснеем със заспиването, със събуждането са много редовни), особено на ново място. Затова хотели тип олинклузив не са подходящи за нас (по-шумно е, нашият ритъм не пасва на зададения там).
Квартирата ни дава удобства да си приготвяме/претопляме храна, без да сме зависими от ресторант. Обикновено успяваме да намерим тихо място за отсядане, където се стараем да не си пречим с хазяите. А и плащаме на някой възрастен човек, а не на голяма хотелска верига. За каравана или палатка – не съм толкова смела все още. Мечтая да пробваме някой ден на къмпинг. Имаме палатка, но не сме я ползвали с децата на път. - Следваме познат ритъм – забелязвам, че това е изключително важно за по-малките деца, но и за нас, възрастните. Имаме любими места за закуска, които работят отрано, познаваме плажовете и атмосферата на тези градчета, знаем къде са детските площадки, подходящи за предпочитанията и на трите деца. В Созопол често се наслаждаваме и на различни детски концерти и конкурси, което се оказа много интересно за малките. Може да притихнат, слушайки и гледайки на живо за 20 – 30 минути. Кой родител не си мечтае за такива моменти.
Изброй ми 5-те неща, които задължително ще вземеш за децата извън дрехи, обувки, бански и други задължителни аксесоари. Защо?
- Книги (не е изненада, знам) – като малка си спомням, че имах лукса да съм на море по цял месец (баба ми беше учителка) и непременно взимах книги от библиотеката в съответното курортно градче. Сега ги носим с нас, защото децата не искат да пътуват без тях. Книгите ме спасяват, защото са част от ритуала ни за „тихо време“ – докато малкият спи следобед с баща си, ние по женски си четем.
Понякога дори успявам да чета моите книги, докато дъщерите ми си разглеждат техните. Друг път им чета аз или играем някои тихи игри. Голям хит беше да им изписвам букви на гърба с имена на герои от книгата, която четем. Ще си кажете – „много е лесно!“, защото не сте играли с мен. Аз пиша ту бързо, ту бавно и може да бъде доста объркващо. А понякога взимаме книга и си купуваме сладолед или палачинки и четем, и си говорим на сянка. Това са сред любимите ми моменти на взаимност. - Направила съм си няколко комплекта с игри за навън, които стоят в гардероба и когато пътуваме или сме на заведение, ги взимам с мен. ключват занимания, които са подходящи, прилагам снимка на един от комплектите. Заимствам какво им е харесало от седмичните покани за игра с книга, които им предлагам, и заделям част от тях за специални случаи. До следващия път децата ги забравят и така ефектът от изненадата работи. Какво включвам като видове дейности? Вашите карти – мога да ги взема с мен в раницата и ако се налага да чакаме някъде (примерно ако се храним в заведение) – осигурявам още малко от търпението на децата.
Пъзели, карти за игра („Черен Петър“ и „Уно“) и електронни дъски за рисуване – можем да ги взимаме с нас както в колата, така и на плажа или в заведения. На някои места предлагат възможност за оцветяване – много се дразня на започнати картинки, които децата никога не довършват. Започнах аз да ги довършвам вечер за успокояване на нервите. Затова, когато пътуваме, обикновено не нося хартия и моливи, а дъски за рисуване.
- Подходяща храна за из път – моите деца сякаш могат да дъвчат през целия път до морето и обратно, нищо че на масата се хранят като пиленца.
- Сламки за многократна употреба – все още на много места сервират сламки, а аз често забравям да предупредя, че не желаем. Когато сламките са у мен, се подсещам, а и винаги са повод за разговор с хората от заведението. А и с тях играем на игри с издухване (например топче от салфетка между две чаши).
- Тебешири – за да може да създаваме подобни шедьоври из цялата страна.
Как ще се справите с пътя? Дай поне една идея за игри по време на път, моля.
Трудно. Ако имаме късмет, изявили сме се с невероятни умения за планиране и звездите са се наредили по уникален начин, и трите деца спят. Но не ни завиждайте – това е рядкост. Помните ли Магарето от Шрек? Стигнахме ли вече? Стигнахме ли вече? Стигнахме ли вече? Е, сега го умножете по три и ще си представите как се пътува с три деца.
Миналата година д-р Маги Калейнска (1мин мама) и още няколко креативни майки блогъри направиха страхотен безплатен наръчник с идеи за игри на път. От тях взех идеята да вържа въженце между облегалките за глава на предните седалки и на него да сложа макет на автомобил. Този макет придвижвам, за да визуализирам изминатия път и приближаването до целта.
Този път на това въженце сложих солети (нанизах малки претцели) и ги отчупвах и давах на децата. Малко като сурвачка се получи и доста трохи се събраха за ужас на мъжа ми, но поне почти не чух „любимия въпрос“.
Забелязвам обаче, че тъй като мъжът ми шофира с GPS, децата започват все повече да обръщат внимание на картата и ако отдалечим изгледа, могат да видят маршрута и къде сме ние от птичи поглед. Поне с дъщерите ми, това също работи. А когато пътувахме с влак, имах хартиена карта и им показах къде сме и как се движим.
Ако все още ви се намира такава карта, може да им дадете конец или връзка за обувки и да измерват дължина на различни маршрути. Дава повод за много разговори за пътешествия и възможност да обсъждате колко време би отнело придвижването с различни превозни средства.
Като се поуморим, слушаме много аудио книги и приказки: разбира се подкаст Лисиците четат, в който участвам, аудио приказките на Приказки по ноти, Златните приказки подкаст и записи на плочите на Балкантон.
Ако чувам, че напрежението отзад се покачва, играем на една игра, която измислих в отчаяние преди няколко години – змия на лявата ръка. Когато се роди синът ми, вече нямаше как да сядам отзад (цяло чудо е, че събираме безопасно три детски столчета на задната седалка на колата).
И се наложи да измисля начин да присъствам при децата. Обаче ми става лошо, ако гледам назад… И така се роди „змия на лявата ръка“, която е… лявата ми ръка със събрани пръсти като глава на змия. Много „оригинално“, знам, но беше отчаян момент. Тази змия има смешен глас, пее фалшиво и понякога задава забавни въпроси. Засега все още всеки път успява да разсее напрежението.
Носим си много храна, която е подходяща за път (няма риск от задавяне или бързо разваляне) и е (що-годе) здравословна. Децата изяждат несметни количества банани, боровинки, домашни кексчета. Сега като пиша това, може би трябва по-често да пътуваме, тогава ще се хранят зашеметяващо добре (знаете нашия опит).
Една примерна идея за игра с нарязани разноцветни чери домати (за да не ги глътнат цели, вероятно прекалявам). Режа ги непосредствено преди път. Децата играят така: със затворени очи бъркат в купата и хапват. После на глас изказват предположение какъв цвят домат са си взели, а другите, които сме наблюдавали, потвърждаваме или не. Всъщност аз не успявам да различа цвета по вкуса, налучквам, но децата са доста точни.
Кое е най-трудно според теб с три деца на море?
Да управлявам очакванията си. Не знам защо продължавам да очаквам, че това е почивка. Ала не е. Може би е редно родителите да се питаме помежду ни: „Планирахте ли тазгодишното разнообразие на море?“.
Кое е най-хубаво, според теб с три деца на море?
Че е весело, изморително и закрепва връзката ни с децата. Не е скучно. Хубаво е, когато животът е такъв, по детски вълнуващ и шумен. Обичам и вечерите, когато децата спят, а аз се промъквам на балкона, за да слушам и доколкото мога – виждам морето. Напоследък тримата се заиграват и вече не съм като във вица „Какво е оптимист? – Родител, който си носи книга на плажа“, а наистина успявам да прочета… 1 страница. Какво! И това си е подвиг.
Сподели мисли и думи, с които да окуражиш всички родители, които планират в момента морската почивка:
- Спомнете си някоя ваша весела морска почивка като дете и споделете разказа с децата. Хем ще ви е мило да се върнете назад, хем ще се посмеете заедно. Може да си поговорите за това в колата на път.
- Снимайте се и си направете хартиен фотоалбум – през зимата може да извадите албума и да си спомните с децата колко е било хубаво на морето. И да пожелаете да планирате следващата почивка. А, пардон, разнообразие.
- Не бъдете като мен. Отидете без особено големи очаквания за почивка, а по-скоро с настройка, че ще се радвате на радостта на децата.
Източник: Ели Мантовска
Още по темата:
На море с 2 породени деца - съвети и трикове от Радостина Христова
С 3 (три) деца на море – изживяването в цифри
Какво да правим с децата си през лятото - идеите на един родител
Коментари