Записахме Артьом на детска градина. Но не го пуснахме на 1 септември, а го пратихме за още един месец на село, да се наслади на есента. Предупредихме в градината, че ще се появим не по-рано от 1 октомври.
Междувременно госпожата направи в WhatsApp чатче за всички родители от групата. „Чатче“ – точно така се изрази и още тогава трябваше да се досетя какво ще последва.
И така, Артьом е с жена ми на село, аз работя, „чатчето“ – също. Като започна на 1 септември, така и не спря да цъка. Нощем се налага да слагам телефона си на безшумен режим. В началото дори си мислех, че госпожата, която така и не успях да видя, всъщност е чатбот.
Но съвсем скоро властта в „чатчето“ беше завзета от родителския комитет. Оказва се (не знаех, че това е нещо като еволюцията в биологията), че ако оставиш „чатчето“ за няколко часа без надзор, и в него се заражда родителски комитет.
Още на 2 септември вече се събираха пари за Нова година. По-точно не пари, а „парички“. Събираха „парички“ в „чатчето“. Пет минути преди да прочета поредните съобщения в „чатчето“, започнах да вземам хапчета, защото от твърде многото умалителни започваше да ми се гади.
На 5 септември беше обявен конкурс за най-добър проект по определена тема, както и за най-добра картичка за 8 март. Напомням, че Артьом все още е на село и дори не се сеща за градината.
На 6 септември един от родителите не издържа и като истинско камикадзе заявява, че му е писнало да дава „парички“.
На 7 септември публично го линчуват и позорно го изгонват от „чатчето“.
На 9 септември дете от групата има рожден ден и всички решават да го поздравят през „чатчето“. Поне не става въпрос за „парички“.
След поздравленията трогнатата мама решава да прати на всички ни благодарствена снимка на детето, седнало на коленете на баща си. На фотографията таткото е наполовина гол (горната половина, слава богу!).
И ето моите три въпроса, които НЕ ЗАДАДОХ в „чатчето“:
1. Жено, ти сериозно ли избра точно тази фотография и защо?
2. Човече, имам много въпроси към теб, но ще ги обсъдим лично, не в „чатчето“.
3. Къде изобщо пращаме клетото си дете?
Имам усещането, че ще го пускам в казарма.
Но казарма с „чатче“.
Автор: Олег Батюк
Още по темата:
Детето тръгва на градина - какво да очакваме
Трагедия със солети в 10 действия
Как да организираш телефонния си указател без да полудееш - указания за родители
