Как да мотивираме детето - част 2

Как да мотивираме детето - част 2

Прочетете ЧАСТ 1 ТУК

Нека приемем версията, че всеки здрав организъм, който се чувства в безопасност, би трябвало да се стреми към развитие, т.е. би трябвало да има естествена мотивация – развивай се, пораствай, живей.

Ако тази мотивация намалява или отсъства в нашето дете, са възможни следните варианти:

  1. Детето не се чувства в безопасност. Когато се страхува, то престава да възприема нова информация. Когато човек се намира в хроничен стрес или травмираща среда, страда неговата дългосрочна памет. За много деца, които имат дефицит на цинк, е трудно да запомнят стихове и формули.

- Детето може да се страхува от определен учител.

- Детето е изтървало основен материал и се страхува, че няма да се справи.

- Детето се бои да не допусне грешка – училищната му среда е фокусирана върху откриването на грешките, а не на подчертаването на успехите. Нашата задача е да научим детето, че може да се греши. Също наша задача е да отбелязваме успехите и положените от него усилия.

- Детето може да се страхува от конкретни съученици, които го дразнят.

- Детето може да се притеснява от тоалетните в училище и да му е по-лесно да саботира ходенето на училище, отколкото да си признае истинската причина.

 

  1. Детето е уморено. Погледнете го – ако е бледо, с кръгове под очите, има нужда от почивка. Ако вярвате във витамините – давайте. Ако имате възможност, осигурете му сън и разходки.

 

  1. Органични причини: дислексия, синдром на дефицит на вниманието, хиперактивност – всичко това са официални „диагнози“. Важното е родителите да разбират в какво точно се проявяват особеностите на поведението на детето и да търсят начини за неговото коригиране. Тези деца вече са толкова много, че всъщност може да се смятат за норма. Хубавото е, че методите за корекция на поведението също са много. Потърсете помощ.

 

  1. Детето се съпротивлява:

На училищната система – с прекалено твърди правила и авторитарност.

На авторитарен учител, който не предизвиква уважение.

„Отмъщава“ на училището за това, че няма време за себе си.

В тийнейджърска възраст – временно обезценяване на важни за него неща.

Съпротива срещу натиск, несправедливост, отмъщава за причинена обида и болка.

на родителите си, чиято самооценка зависи от успеха му в училище.

Съпротивлява се срещу родители, които са спрели да се развиват, или срещу родители перфекционисти.

 

  1. Вътрешни причини:

Не вярва, че може да бъде успешен.

Преживял е разочарование и неуспех.

Намерил е начин да привлича внимание.

Не вижда смисъл в това, което прави.

Детето е интроверт и трудно се приобщава.

Травмирано е.

Ревнува от брат/сестра.

 

След всичко това мисля, че е очевидно, че думите на учителя: поговорете с него, натиснете го, изисквайте да е отговорен – са безполезни.

Молбата към психолога – усилете мотивацията му – също е неправилна и безполезна.

 

Говоренето и промяната трябва да се случат на цялата семейна система. При това, без да има незабавна и пряка връзка с успеха в училище.

Родители казват искрено, с любов и загриженост: „Тревожа се какъв човек ще стане“. Аз им отговарям: „Децата няма да станат просто хора, те вече СА личности“. За съжаление, те често се чувстват приети и любими, когато демонстрират отлични оценки. Толкова са натоварени с нашите очаквания, че често не знаят какво наистина искат…

 

 

И последно, ще споделя една история – с разрешение на клиента. Родителите са мотивационни тренери. Водят мотивационни семинари, които помагат на хората да са по-успешни. Техният син, 13-годишен младеж, макар че оставяше впечатлението за по-голям, ми каза: „В моето семейство се говори само за успеха, за известността, за лидерството. Родителите ми много пъти са ми казвали, че искат да се гордеят с мен. И аз все се стараех – до VII клас бях отличник. А после една нощ си помислип: А какво ще стане, ако няма с какво да се гордеят с мен? Ще спрат да ме обичат ли? Ще ме изгонят от вкъщи? Аз не мога непрекъснато да отговарям на нечии очаквания – родители, учители, разни непознати хора, за които родителите ми разказват непрекъснато… Излиза, че не съм свободен в нищо. А аз искам да разбера Аз какво желая…“.

Училището е само част от живота. А нашите деца не са бъдещ проект – те вече са тук. Приятно порастване!

Светлана Ройз

 

Още по темата:

Подготвяме децата си за миналото

Какви качества ще са необходими на децата ни в бъдещето

Как да създадем качествена невроза на детето си - кратко ръководство за начинаещи