Как да разговаряме с учителите, когато имат оплаквания от детето ми

Автор: Анна Влаева

Поканите за разговор в училището на детето никога не са по добър повод. Родителят е напрегнат още преди да е влязъл на срещата, представя си колко ще е мъмренето, какви последствия ще има за детето, подготвя си фрази наум.

Повечето родители влизат в ролята на сгафил ученик пред класната веднага щом видят учителя на детето си. А учителите по инерция влизат с назидателен учителски тон в диалога.

Именно там става разминаването.

Учителите всъщност искат съдействие, като използват думи, които звучат като нападение.
А родителят нормално иска да защити детето и да изкаже позицията си, но с думи на защита, отбрана или агресия.

Какво може да направи родителят, за да бъде срещата в полза на детето?

Родителят да се отърси от вината, че не е възпитал „добър ученик“.

Не се отъждествявайте с поведението на детето си. То е различен човек, с неговите житейски уроци, проблеми, предизвикателства и победи.

Да се държи конструктивен разговор между равни събеседници.

Ако усетите, че ви поставят в роля „виновен ученик“, е нужно да се върнете на равна позиция с учителя.

Ясно заявете вашата гледна точка с какво сте съгласни и с какво – не.

Вземете инициативата за решаването на проблема във ваши ръце. Родителят знае какъв подход най-силно мотивира детето му, следва да настоява за прилагането му. Учителят може да предложи само порицание и санкции, защото образователната система предлага това. А вече има достатъчно данни, че с отрицателно отношение не се постига позитивна промяна.

Предложете алтернативи на предложенията, които не ви харесват.

Обикновено учителите имат някакво предложение за действия спрямо ученика. Ако не ги смятате за удачни, обосновете се защо и предложете какво да се прави вместо предложеното.
Ако просто откажете, в очите на учителя ставате неангажиран родител. Ако предложите друго решение, вие сте сътрудник.

Да има предвид следните факти:

Когато ви извика на разговор, учителят всъщност търси подкрепа. Със сигурност той е опитвал различни подходи към детето и не е получил нужния резултат.

Да, учителят има нужда от помощ, от подсказване, от сътрудничество, защото му е трудно да намери пътя към детето. Помнете, че макар и с неточни думи, учителят търси разбиране.

Не трябва да се очаква от учителя да наблюдава всяко дете и индивидуално, и общо във взаимодействие със съучениците си. Това е непосилна задача за 26 – 30 деца едновременно, а и учителят няма нужните психоаналитични знания.

Родителят е този, който трябва да даде индивидуалната картина – минали преживявания, причини за поведението и емоционалността на ученика. Често родителят знае кои нужди на детето не се удовлетворяват в училищната среда. Нужно е да се кажат на учителя.

Дори и да искат, учителите не могат да отделят достатъчно време за справяне с поведението на учениците просто защото няма предвидено такова в учебния план.
Всяко излизане от учебен ритъм означава изоставане с материала за целия клас, което води до изнервяне, а не до разрешаване на проблема. Уви, работата на учителите се оценява по академичните знания на поверените им деца, а не от техните човешки качества.

Изречения, които можете да използвате, за да добиете доверие и ползотворен диалог:

1. „Разбирам раздразнението ви от поведението на сина/дъщеря ми. Нека помислим какво да предприемем: ние – у дома, а вие – в клас“.

2. „Всеки прави своите грешки в живота. Очевидно детето ми минава през своите. Според вас ще има ли ефект, ако…“.

3. „Разбирам напълно в какво положение сте поставени с поведението на сина/дъщеря ми“.

4. „Имате ли нужда да чуете според мен какво е довело до неговото/нейното поведение?“.

5. „Мога да ви бъда полезна, защото знам кое мотивира и кое дразни сина/дъщеря ми“.

6. „Имахме няколко години/месеци труден период в семеен план, виждам, че са дали отражение върху поведението на детето. Мога ли да ви разкажа малко повече?“.

7. „Как мога да съм полезен/полезна според вас?“.

8. „Бих искал/а да чуете моята гледна точка за поведението на сина ми/дъщеря ми“.

9. „Синът/дъщеря ми се повлиява много добре от… Мисля, че ще му/ѝ повлияе благотворно да…“.

Автор: Анна Влаева

Тя е специалист по ранно детско развитие и логопед. Работи в името на по-доброто общуване между родители и деца. Осъзнава, че съвременното възпитание е много по-изискващо от родителите, отколкото преди 15 – 20 години. Затова подкрепя клиентите си с практически проверени и работещи техники за промяна на проблемното детско поведение.

Можете да я последвате във Фейсбук и в Инстаграм